Няма невъзможни неща. Магиите не ги правят магьосниците. Магия е всичко, в което вярваме, отстояваме и изпълняваме. Пръчицата ни е мисълта. Сферата – сърцето. Всичко, което ни е нужно да научим, как да използваме пръчицата и сферата, можем да прочетем в душата си. :)

…и да, търси близо до теб, а не далеч. Често това, което ти трябва е на по-малко от един дъх разстояние!

Защо, китайските клечки за храна са по-съвършени от традиционните за нас прибори? Защото, може да защипеш и едно зърно ориз. Защото, за да се храниш вкусно и полезно, първо трябва да се научиш на разни похвати. Един от тях е, умението да си служиш с прибори.

Често се случва да поглъщаме основната си храна – Живота, с големият черпак. Бързо. На един дъх, без да усетим вкусът му. Да разгадаем съставът му. Всеки ден го консумираме. Не се храним с него. Плащаме си, за да не усетим удоволствието от приемането му. За това и нямаме насита. Защото, не успяваме да се нахраним. Тогава решаваме, че се храним с малка лъжица и си взимаме още по-голяма. И оставаме още по-гладни.

Предпочитам бавно да се науча да приемам Живота и да съм нестръчен в използването на китайските пръчици, отколкото бързо и уверено да сърбам с черпака.

луд съм много :) и не спя… но ти знаеш – нощта не е като деня…
е мамка му тово първото не исках да е стих :)
ама стана – мразя се – не съм поет
стана му на стиха
какво му стана на стиха? Куплета!
трябва ми доктор
с трион
да ми махне главата
и да ми сложи кофа
за да мога от време на време да я изхвърлям
щото се пълни и много почва да смърди
на майна (мисли+лайна)
след това да ми отреже ръцете
и да сложи клещи
за да изтръгна и последното копче от клавиатурата
и краката да отреже
да ми сложи два шиша
че да мога да се засиля към някоя пропаст
на ръба да подскоча
и да се закова висящ – че да ми дойдат малко майна в кофата
и да почна да ги хвърлям през проспастта
еххх мечти
много пъти съм си го мислил… явно е така – май успях да го облека в слова
хех
колко просто и колко сложно е всичко
колко неща искам да ти кажа – само на теб и да ги разбере целия свят
колко неща искам да кажа на света, но да ги разбереш само ти
но ти разбираш… без да казвам нищо
може би не трябва да си говорим…
а само да се разбираме…
само да се обичаме – кой както го може и разбира
брей как не искам само да се губим
не знам още
ще помисля
ще се обърна наопаки и ще се изтръскам
да видя какво ще падне
ще се опитам да те забравя – за да не те изгубя
и върху това горното ще помисля… за да не те загубя
перфектната диета
как още не са разбрали хората
че храната засища, но любовта нахранва
майната им на хората
ето от де идва майната – от майна
а хората от де ли идват
от гората (хуй+гората)
хех, махаш едно „г“, слагаш „х“ и нещата
не се променят
Ало,
Ало, айде бе, какво стана с доктора
…моля изчакайте обаждане на оператор
оператора си оперира с оная работа
прави я на голяма работа
отивам да си гладя ризата с много дългите ръкави
дето се връзват на гърба
много ми е удобна мамка му
от малък я обичам

сега сериозно-несериозно
стих – дето горе бях писал, че съм го облякъл в слова…
по скоро съм го съблякъл и са му се видяли словата,
знам ли… няма значение
нали съм луд и ми лазят мравки по гърба
нощно е, лудо
перверзно е даже
обожавам перверзиите – няма по истински неща от тях
за хората – хахахахахах (х…+ гората)