Архив на категория: убождания

Нещата, които ще намерите в тази категория са изцяло авторски. Както се разбира от Криейтив Комънс – лицензията, в която условията са категорично посочени. Ще се отнеса мило и любезно към всеки съобразил се с тях. Ще бъда неотстъпен, с който и да е, нарушил тези права и ще използвам инструментите предоставени от морала и държавата. Понякога може да илюстрирам мое състояние или текст с изображение, клип, музика или нещо друго. Ако го направя и се знае чие притежание е – ще бъде посочено.

Китайски клечки vs. черпак

Китайски пръчициЗащо, китайските клечки за храна са по-съвършени от традиционните за нас прибори? Защото, може да защипеш и едно зърно ориз. Защото, за да се храниш вкусно и полезно, първо трябва да се научиш на разни похвати. Един от тях е, умението да си служиш с прибори.

Често се случва да поглъщаме основната си храна – Живота, с големият черпак. Бързо. На един дъх, без да усетим вкусът му. Да разгадаем съставът му. Всеки ден го консумираме. Не се храним с него. Плащаме си, за да не усетим удоволствието от приемането му. За това и нямаме насита. Защото, не успяваме да се нахраним. Тогава решаваме, че се храним с малка лъжица и си взимаме още по-голяма. И оставаме още по-гладни.

Предпочитам бавно да се науча да приемам Живота и да съм нестръчен в използването на китайските пръчици, отколкото бързо и уверено да сърбам с черпака.

Ръкави на гърба

луд съм много :) и не спя… но ти знаеш – нощта не е като деня…
е мамка му тово първото не исках да е стих :)
ама стана – мразя се – не съм поет
стана му на стиха
какво му стана на стиха? Куплета!
трябва ми доктор
с трион
да ми махне главата
и да ми сложи кофа
за да мога от време на време да я изхвърлям
щото се пълни и много почва да смърди
на майна (мисли+лайна)
след това да ми отреже ръцете
и да сложи клещи
за да изтръгна и последното копче от клавиатурата
и краката да отреже
да ми сложи два шиша
че да мога да се засиля към някоя пропаст
на ръба да подскоча
и да се закова висящ – че да ми дойдат малко майна в кофата
и да почна да ги хвърлям през проспастта
еххх мечти
много пъти съм си го мислил… явно е така – май успях да го облека в слова
хех
колко просто и колко сложно е всичко
колко неща искам да ти кажа – само на теб и да ги разбере целия свят
колко неща искам да кажа на света, но да ги разбереш само ти
но ти разбираш… без да казвам нищо
може би не трябва да си говорим…
а само да се разбираме…
само да се обичаме – кой както го може и разбира
брей как не искам само да се губим
не знам още
ще помисля
ще се обърна наопаки и ще се изтръскам
да видя какво ще падне
ще се опитам да те забравя – за да не те изгубя
и върху това горното ще помисля… за да не те загубя
перфектната диета
как още не са разбрали хората
че храната засища, но любовта нахранва
майната им на хората
ето от де идва майната – от майна
а хората от де ли идват
от гората (хуй+гората)
хех, махаш едно „г“, слагаш „х“ и нещата
не се променят
Ало,
Ало, айде бе, какво стана с доктора
…моля изчакайте обаждане на оператор
оператора си оперира с оная работа
прави я на голяма работа
отивам да си гладя ризата с много дългите ръкави
дето се връзват на гърба
много ми е удобна мамка му
от малък я обичам

сега сериозно-несериозно
стих – дето горе бях писал, че съм го облякъл в слова…
по скоро съм го съблякъл и са му се видяли словата,
знам ли… няма значение
нали съм луд и ми лазят мравки по гърба
нощно е, лудо
перверзно е даже
обожавам перверзиите – няма по истински неща от тях
за хората – хахахахахах (х…+ гората)

Дефиниране на понятия

Всеки, който отваря тълковния речник, за да прочете какво означава „приятелство“, първо трябва да отвори сърцето си. Приятелството, Любовта, Обичта и още доста понятия съществуват, за да не могат да бъдат дефинирани. Съществуват, за да ни покажат, че хората сме дребни души, които се интересуваме само от комфорта в измислените ни светове. Дефинирането на нещо, според мен означава да го направиш умозримо. Да успееш да му намериш подходяща кутия в която да го вкараш. После типично по човешки да скриеш и подредиш кутията, за да го съхраниш, за по-дълго. Докато остарее в самота… Все още не съществува никой, който да е дефинирал Приятелството, Любовта, Обичта… и слава на Бога!

Пътят на салсероса самурай – част първа

СамурайПътят на салсероса самурай


На японски изглежда така:

????????????. Поне така казва съседът отсреща с многото разтегливи о-та. Предполагам, че звучи и мелодично, като всичко казано на японски.

Приятелка ми сподели: “В началото, когато ходех на парти, не различавах кюбан и ЛА”. Инстинктивно допълних: “Сега ги различавам, ама не различавам партитата…”. Има и още, но подсетете ме, моля ви, ако се улисам в думички и пропусна да ви кажа.

Пиша тези редове с ясното убеждение, че не знам защо ги пиша. Ха, ха. Знам. Или поне донякъде. Мисъл се върти и суче из главата ми. Широко и удобно й е. Място за поне 14 танцуващи двойки има. И наистина ги има и танцуват. Най-много бяха към пети до към десети клас.

Пътят на салсероса самурай за кратко така: ????????????в началото е tabula rasa. Понякога грешно превеждано като празна маса или още по-грешно във връзка с предишния превод – куха лейка. Запълването на някои от изброените възможности е бавен и предизвикателен процес. Етапите са тежки, с непрестанни метаморфози в емоционално, икономическо, социално и често в семейно отношение.

С няколко думи бих описал етапите така:

Качване на пътя.
Човек чул отнякъде, че може да стане салса самурай. Защо? Защо един обикновен индивид би се изкушил?

Тук е мястото да вметна нещо характерно за “Пътят на салса самурая”: той е дълъг, с неясен край. Изпълнен е с изобилие на недостъпна плът и достъпна гледка на противоположния пол (за самурая – пол няма!). Низове, поднизове, нанизи и безкраен брой разпилени мъниста от герданите на надеждата, скъсани от погрешно разчетените сигнали, непрекъснато го подхлъзват. И той пада, и пак става. Точно тук е магията на желанието. Аха да пипнеш (каквото и да е) и то се завърта под ритъма на оркестъра или ти се подхлъзваш и не можеш да го достигнеш. Мислиш, че трябва само да станеш малко по-добър в изкуството, за да не е толкова близко-далечно, и с пот на чело, с пот под мишниците, с кръв в очите и трепет в ръцете и краката тренираш ли, тренираш. И чакаш. Да минеш нивото. Да скочиш в по-горен клас. С по-аеродинамична форма, по-сигурна ходова част, по-здрав волан и напомпани гуми.

Но да се върна на етапа. Мисълта, удобно опнала се за малко в ъгълче на главата ми, казва, че горевметнатото е достатъчно за начало. Ако трябва да обобщя Етап 1 – това е етапът на надеждата. Надежда, която с лекотата на тенекеджия, майсторски със шпакла и кит запълва и замазва реалността, обективността и преценката в нас и околните.

Най-дясна лента.
Пълно обладаване на надеждата от предишния етап.

Изключително вълнуващ етап. Изпълнен с новости, трепети, планове и очаквания за бъдещето. Всичко около самурая се случва бързо. Толкова, че понякога му се струва, че е спрял. След големи трудности, двоумене какво оръжие да си избере, за да му даде по-голямо самочувствие и шанс, самураят се включва плахо в движението. Това е най-магичният етап. Хванал здраво своето оръжие, той е целеустремен и трупа опит. Дори този опит да е свързан с избутване от пътя на други участници. С тяхното газене, настъпване, обгазяване.

В този етап за пръв път самураят се появява пред други с новия си образ. Образ, който никой не познава. Нов за повечето му най-близки приятели и познати. Тук често се чува от него: “Не различавам различните стилове…”. Самураят обаче все още не знае колко съдбоносно е това изказване и колко промени ще претърпи. Непознаването на стиловете е притъпено от желанието за показване и сливане с утвърдените и признати вече в изкуството майстори. Някои смятани почти на Богове. В заредено с много емоция и чувство, полето на дясната лента е завладяващо и безразсъдно. Около самураите, бета самураи и Боговете се щурат подрастващите надежди и очаквания със зачервени бузи и огън в очите.

Етап на промяна, движение и живот извиращ от всяка една пора на самурая.

Очаквайте: Изпреварване, Най-лява лента