Сачи / Sachi

… И ако Русе беше град като град, и ако хората в него бяха човеци, може би Сачи нямаше да е при нас. Тя е младо дружелюбно и добро кученце на около 10 месеца. Преди месец лекувахме раните и от въздушна пушка, кастрирахме я, върнахме я на място където по принцип има хора, които да я наблюдават и да се грижат за нея. Да, тези хора ни се обадиха миналата седмица, за да кажат, че Сачи лежи неподвижна и умира. Не, не умря. Спасихме я и този път. Беше пребита - 4 дни не можеше да помръдне нищо друго освен жалните си очички, молещи за милост. Разбира се , че няма да я върнем пак там… но къде ще живее?

 

 

…And if Ruse was a normal city and if the people here were real humans may be Sachy wouldn’t be with us. She is young and friendly dog, about 10 months old. Only a month ago we treated her wounds from air gun, neutered and turned her to the place where she was taken from under the supervision of local people. These people called us last week to inform us that Sachy lays dying. No, she did not died. We saved her one more time. She was beaten till death - 4 days she wasn’t able to move anything but her sad eyes begging for mercy. Of course we can’t turn her there again…but where she will live?

***

Ако се интересуваш от повече информация:
Teodora Kopcheva - button_bg [at] yahoo.com

На брега

Живях, паднах и умрях.
В гроба се събудих
и живота си видях.

Бързо, рязко и сега
опитах се да стана
в тази пълна тъмнина.

Ритах, бутах и крещях
с ноктите пораснали
по капака планове чертах.

Силно, точно със глава
удрях по стените, но уви
синките стояха от преди.

Без болка, тихо, уморен
умрях в смъртта си
без душа - одухотворен.

Канали

Падам като снежинки върху гърдите ти,
като звук минах през тях.
Като цвят се изливам в очите ти,
Господи, дистанционното къде си заврях?

Обесването на Васил Левски - Христо Ботев

Обесването на Васил Левски

***

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Фей десктоп :)

Изтегли си Фей десктоп като цъкнеш на Фей. :)

Fey desktop small

Фей връзки:

HERO


Благодаря ти, Дани! Наистина успя да ме изненадаш! :) 

Две от нещата, от които не можем да избягаме са смъртта и свободата. За първото често забравяме, а на второто да му го начукам!


Човек като умре не се връща, защото му е писнало да си тръгва от места, където му е хубаво и не е с преспиване.

Стол, пура, кафе

Неизбежност

И когато пред вратата застанеш,
и към звънеца посегнеш
на прага разбираш…
Звънец няма за тази врата.

И когато пред вратата застанеш,
и за бравата погледнеш
на прага разбираш…
Брава няма за тази врата.

И гръб на вратата, когато обърнеш,
и да си тръгнеш решиш
на прага разбираш…
Няма друго освен тази врата.

***

 Неизбежност

Малък дом, концепция, мода или закономерност

За втори път намирам или ми изпращат (благодаря Иве), информация за “малък дом”. Къща с минимални, даже микро размери проектирана за живот. Зачудих се, дали това може да е мода или закономерност. Животът който водим става все по-голям. С големи помещения, големи градини, големи телевизори, големи коли. Като че ли намаляват само размерите на мобилните телефони. Намалява и времето, което ни остава за живот. Времето за близките и приятелите. Времето, когато можем да се почувстваме част от природата.

Твърде малки са тези къщички. Приличат на дрехи, които обличаш вечер преди лягане. Сутрин ставаш и след като си ги подредил (за по-подредените) ги поставяш на поляната.

Не е традиционно. Плаши и изглежда непригодно. Но от друга страна тези къщички може да ни дадат нещо, което вече повечето от нас сме забравили какво е. Близост. Забравили сме за нея, лягайки си вечер в огромните 200 персони легла със студени копринени завивки.

Не искам да вярвам, че за да си припомним за безбрежността на любовта, щастието и човечността, трябва сами да си направим къщи с размерите на клетки. Клетки, в които да преоткрием пак това, което сме загубили в големите и просторни домове създадени с цел да ни е широко.


Страница: 1 2 3 ... 51