Познаваме ли добре хората, които ни управляват?

В сянката на Борисов - Иван Бакалов

Това четиво, ще запознае желаещите за повече знание с интересни факти за Бойко Борисов и хората около него, които ни „дърпат конците.“.  Вижте повече за книгата тук: http://siankata-borisov.com.

Какво щеше да бъде или не ако нямаше жени…

Въпросът е философски, етичен, морален или по-просто казано пиянски. Защо пиянски. Защото си го представям да се нищи в долнопробна кръчма между отбраното, начетено и вечно опиянено присъствие на същата тази кръчма. Разбира се, че мъжко. Вие представяте ли си, жени да дискутират темата? И то пияни, абсурд! Но, не че не е възможно. Просто ако конкретизират жената до свекърва, секретарка, колежка може би тогава темата ще има резон за тях.

Да се върна на въпроса от заглавието. Логиката на мисълта или мисълта на логиката в тясно сътрудничество със задължителния в този случай риторичен въпрос: „Ти мен уважаваш ли ме?“, може да ни отведе в няколко интересни свята. Тях да ги опише дори и стройната квантовата механика с всичките и принципи на неопределеностите и дуализми за произхода на светлината ще бъде безпомощна.

Един от светове ще бъде свят на благоденствието, бирата, мръсните чорапи и пране, и разбира се, свят на прилежно изстисканите пасти за зъби (нещо абсолютно невъзможно ако имаше жени – както знаем тогава пастата се стиска по средата… дали има нещо фалическо в цялата работа не знам). Ще цари мир. Войни няма да има. Освен, че ще бъдат безсмислени – няма жени, за които да се водят, няма да има и време за бойни действия. Има толкова мачове и Ф1 състезания, които трябва да се гледат по единствените два световни телевизионни канала: „Световен спорт“ и „Ф1 свят“. Ще има безкрайно много тъпи и глупави изобретения. Голяма част ще са изобретени от еволюирали микроорганизми от неизмитите съдове в мивките.

Престъпления и обири няма да има. Няма за кого да се обира. Баби за обиране също няма да има. Пред кого да се фукаш тогава с дебелите пачки и спортните коли. Освен това, е много по-интересно да поправяш колите с приятели, отколкото да ги караш и още повече да возиш някоя мацка в тях. И по-малко грижи. Имало е нелепи случаи на пробити с токчета кожени тапицерии и разляти кафета. Това трудно се преживя от слабите мъжки сърца.

Ами нагонът? Ще попитате вие. Много е вероятно тук там, да се забелязват хора увити с бели чаршафи през едното рамо. Наследници на древните римляни – прекрасни люде от античността, така изящно ценящи мъжката красота и ласка. Но дори и те изчезват, няколко часа след началото на поредно Световно по футбол или Ф1.

Понякога, мъжете ще сънуват кошмари. Ще плачат като малки деца и ще захапват и смучат крайчетата на възглавниците или гърлото на някоя от бирените бутилки пръснати в леглото. Ще се чувстват самотни и гладни. Ще сънуват как дядото на съседа нежно ги завива и им готви пълнени чушки и сърмички. Държи ги за ръка и ги води в парка да си играят. Ще пропусна описанието на частта от кошмара, свързана с кърменето. Те няма да разбират смисъла на този сън, защото няма да познават нито бабите, нито майките, нито жените си (т.н. заместители на майчините цици).

Такива неща си мислеше Семи – сперматозоидче от многомилионната армия на Адам. Внезапно се чу отхапване, слюнка текна от крайчетата на устните. Погледа трескаво заигра и кръвта се насочи към най-съдбоносната част от тялото. Сърцето. Няма нищо по-вкусно от узряла, зачервена ябълка.

И така си замина един чудесен мирен свят.

Какво търсим и какво намираме!?..

Накъде летяхме, къде паднахме!?

Доста често, когато търся нещо в Интернет се питам: „Kолко мога да вярвам на информацията?“. Когато бях дете, беше трудно да намериш повече по някоя интересуваща те тема. Няма никога да забравя спор с близък приятел, който продължи повече от две години… Дали хеликоптерите имат или нямат турбини. Сега изглежда смешно и бързо за намиране, но ’84, ’85, докато намерим достатъчно информация на която и двамата да повярваме, мина бая време. Библиотеки, бащи инженери, стари руски енциклопедии, но наученото нямаше давност поне за тогава.

Започва да става така, че на най-удобното, най-достъпното, с огромна база данни място – Интернетът,  малко по малко вече започва да не може да се вярва. Дали верността на данните, които намиране имат значение обаче? Това е друга и то не кратка и лека тема.

[HTML1]

Благодаря ти Дани, за връзката.

Откраднат велосипед. Отговаря на името Росинант. Лична молба към всички…

На 18 май 2011 към 22:00 часа ми откраднаха велосипеда. За мен той беше кон и си имаше име: Росинант.

Кротко ме чакаше завързан за улична лампа на ъгъла, на улица Уилям Гладстон и Хан Крум. Мястото е точно срещу входа на пица Уго.

Росинант изглеждаше най-общо като снимката в края на обявата, но бях направил следните много специфични промени, които не са отразени на снимката:

1) Кормилната тръба – тръбата, на която се слагат гумените дръжките, командите за скоростите и т.н. е сменена с черна с много по-малка дъга от тази на картинката.

2) Седaлката е сменена с черна, по-малка пак с две пружини в задната и част.

3) Педалите са сменени с нов комплект. Особеното при тях е, че са с вградени с по 6 жълто-оранжеви светодиода всеки, които се захранват от динамо в самите педали. Дори и леко завъртане ги кара да светят.

4) Росинант има преден светодиоден фар и заден, червен светодиоден стоп-сигнализатор.

5) Капачките на винтилите на гумите са подменени със светещи, дълги около 6, 7 сантиметра прозрачни тръбички със светодиоди в тях, които реагират на вибрации.

Ако някой забележи някъде да го яздят, знайте, че това не е неговия господар. Ще се радвам и предварително благодаря на всички, които евентуално го забележат и ме информират.

Телефон: 0878 577 560 – Любе.

RALEIGH SIDNEY