„Работим по отстраняване на сигналите заедно с екипите на пожарната“, написа кметът на София Йорданка Фандъкова в Twitter.
цитат от тук: http://dnes.dir.bg/news/gradushka-burja-17008005
Яката работа… Както казват тинейджърите!
„Работим по отстраняване на сигналите заедно с екипите на пожарната“, написа кметът на София Йорданка Фандъкова в Twitter.
цитат от тук: http://dnes.dir.bg/news/gradushka-burja-17008005
Яката работа… Както казват тинейджърите!
Мисля, че времето днес достигна някакъв предел… Какъв не се знае още…
Продължете да четете Градушка с размер на малък мобилен телефон
Явно ние българите не можем да гледаме напред без да завържем и да влачим след нас осраното ни близко и не чак толкова минало. За съжаление то ни преследва, дрънчи като стара консервна кутия вързана на каруца и мирише отвъд настоящето. Докато го връзваме с ръждива тел, съществува опасността да се убодем, разболеем, гангренясаме и други чудни работи.
Истинските български символи не са мръднали от векове: тиксо, ръждива тел, тенекиена ограда, чук, псувни…
За тези, които не са забелязали:
Ето тук например се чудя, как са пропуснали да закачат някаква табелка с информация. Да кажем „Open / Close“…
Платена реклама
Пенливо. Кехлибарено. И потно.
Като в реклама на наливна бира.
Любимият ми режисьор е Копола.
Любим актьор – Марлон Брандо, разбира се.
Любимият ми месец е септември.
Любимият ми ден е всеки петък.
Любимото ми цвете – роза. Кремава.
(Червената е тъй общоприета…)
Любимо състояние – наопаки,
на кестерме, напук дори на себе си.
И още – да съм влюбена. Жестоко!
Почти както сега се влюбвам в тебе.
И както ти се влюбваш в мен, защото…
Не знам защо. Не искам да разбирам.
Щастлива, кехлибарена и топла,
на бавни глътки ти изпивам бирата.
Автор: Маргарита Петкова
Силните
Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.
Автор – Веселина Атанасова
Водата е като глада – може да те погълне, може и да те събуди за това, което си ти. Аз съм тази вода, която знае дълбочината и силата си като своя слабост. Смелостта да бъдеш с мен е смелостта да си океан и да не се страхуваш, че вълната е по-голяма от теб. Обичам ви мои страхливи приятели, обичам моята страхлива слабост.
Цитат.
Рондо DCXXXIII
В просията не съм умел:
Не знам да искам втори път.
Дори при най-интимна цел
В просията не съм умел.
Опре ли се, ни дал, ни взел
Сбогувам се и прав й път.
В просията не съм умел:
Не знам да искам втори път.
Йосташ Дешан
Преведе от старофренски: Цочо Бояджиев