Пътят на салсероса самурай

На японски изглежда така:

????????????. Поне така казва съседът отсреща с многото разтегливи о-та. Предполагам, че звучи и мелодично, като всичко казано на японски.

Приятелка ми сподели: “В началото, когато ходех на парти, не различавах кюбан и ЛА”. Инстинктивно допълних: “Сега ги различавам, ама не различавам партитата…”. Има и още, но подсетете ме, моля ви, ако се улисам в думички и пропусна да ви кажа.

Пиша тези редове с ясното убеждение, че не знам защо ги пиша. Ха, ха. Знам. Или поне донякъде. Мисъл се върти и суче из главата ми. Широко и удобно й е. Място за поне 14 танцуващи двойки има. И наистина ги има и танцуват. Най-много бяха към пети до към десети клас.

Пътят на салсероса самурай за кратко така: ????????????в началото е tabula rasa. Понякога грешно превеждано като празна маса или още по-грешно във връзка с предишния превод – куха лейка. Запълването на някои от изброените възможности е бавен и предизвикателен процес. Етапите са тежки, с непрестанни метаморфози в емоционално, икономическо, социално и често в семейно отношение.

С няколко думи бих описал етапите така:

Качване на пътя.
Човек чул отнякъде, че може да стане салса самурай. Защо? Защо един обикновен индивид би се изкушил?

Тук е мястото да вметна нещо характерно за “Пътят на салса самурая”: той е дълъг, с неясен край. Изпълнен е с изобилие на недостъпна плът и достъпна гледка на противоположния пол (за самурая – пол няма!). Низове, поднизове, нанизи и безкраен брой разпилени мъниста от герданите на надеждата, скъсани от погрешно разчетените сигнали, непрекъснато го подхлъзват. И той пада, и пак става. Точно тук е магията на желанието. Аха да пипнеш (каквото и да е) и то се завърта под ритъма на оркестъра или ти се подхлъзваш и не можеш да го достигнеш. Мислиш, че трябва само да станеш малко по-добър в изкуството, за да не е толкова близко-далечно, и с пот на чело, с пот под мишниците, с кръв в очите и трепет в ръцете и краката тренираш ли, тренираш. И чакаш. Да минеш нивото. Да скочиш в по-горен клас. С по-аеродинамична форма, по-сигурна ходова част, по-здрав волан и напомпани гуми.

Но да се върна на етапа. Мисълта, удобно опнала се за малко в ъгълче на главата ми, казва, че горевметнатото е достатъчно за начало. Ако трябва да обобщя Етап 1 – това е етапът на надеждата. Надежда, която с лекотата на тенекеджия, майсторски със шпакла и кит запълва и замазва реалността, обективността и преценката в нас и околните.

Най-дясна лента.
Пълно обладаване на надеждата от предишния етап.

Изключително вълнуващ етап. Изпълнен с новости, трепети, планове и очаквания за бъдещето. Всичко около самурая се случва бързо. Толкова, че понякога му се струва, че е спрял. След големи трудности, двоумене какво оръжие да си избере, за да му даде по-голямо самочувствие и шанс, самураят се включва плахо в движението. Това е най-магичният етап. Хванал здраво своето оръжие, той е целеустремен и трупа опит. Дори този опит да е свързан с избутване от пътя на други участници. С тяхното газене, настъпване, обгазяване.

В този етап за пръв път самураят се появява пред други с новия си образ. Образ, който никой не познава. Нов за повечето му най-близки приятели и познати. Тук често се чува от него: “Не различавам различните стилове…”. Самураят обаче все още не знае колко съдбоносно е това изказване и колко промени ще претърпи. Непознаването на стиловете е притъпено от желанието за показване и сливане с утвърдените и признати вече в изкуството майстори. Някои смятани почти на Богове. В заредено с много емоция и чувство, полето на дясната лента е завладяващо и безразсъдно. Около самураите, бета самураи и Боговете се щурат подрастващите надежди и очаквания със зачервени бузи и огън в очите.

Етап на промяна, движение и живот извиращ от всяка една пора на самурая.

Очаквайте: Изпреварване, Най-лява лента…