„Гледайки“ родния химн по-долу в клипа си мисля, че освен всички други дупки във възпитанието, тази с оценяването на заложените ни дадености е като че ли най-дълбока. Хубаво би било още от рано да се научим да уважаме и приемаме различията, предимствата, недостатъците, възможностите и потенциал на хората – без да ги оценяваме, категоризираме, съжаляваме. Чисто и просто да ги приемаме. Да се учим от това разнообразие и да живеем свободно в него.

Хрумна ми идея, за която сигурно много хора биха ме упрекнали, но ако има някаква възможност в годините на възпитание да отнемаш за малко някои от даденостите, може би това ще е доста поучително. Например: за шест месеца да си слепец. Шест месеца да не чуваш. Шест месеца без крак, ръка. Шест месеца без вкус, обоняние. Шест месеца без чувства, емоции. Шест месеца на диализа. Шест месеца на опашката за трансплантация на органи. Шест месеца с белези от изгаряния по лицето. Шест месеца никой да не ти вярва. Шест месеца всички да ти вярват. Шест месеца затворен в клетка…

Списъкът може да е безкраен. Това са най-трудните житейски уроци. Научаваме ги обикновено в късна възраст, частично, не на време. Някои от тях изобщо не успяваме. Трябва ли „да го пипнем“, за да повярваме? Толкова ли до никъде не сме стигнали в развитието си? Защо любовта се свързва с глупава наивност, защо честността е недостатък а духовната слепота отваря всички врати? Отказвам да се съглася!

Намерих този клип при Милена Фучеджиева.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=F8OzVtQTUSA[/youtube]

Не съм пушач или поне не се смятам за ревностен такъв, но не съм съгласен с нито един закон или наредба за тютюнопушенето.
Границите, рамките и нормите все по-често в държавата, която по биологично стечение на обстоятелствата обитаваме, започват да се диктуват от недорасли, безкрайно меркантилни мъжки курво-проститутки.
Мисля, че не останаха много неща, които „социалната“ ни държава да остави като свободи.
След време най-вероятно ще има закон, който ще ни „насочва“ кога и как да се усмихваме, на кого, какъв парфюм да използваме, кога да гледаме през прозореца, от въздух на кой производител да дишаме. Очаквам го, съвсем скоро.
Тази снимка както и „тапета“ на профилът ми е моят протест, към последните закони свързани с тютюнопушенето.
Идеята за нея е моя, аз съм я снимал, ако има някой да псувате, моля ви – псувайте мен, не майката!
Благодаря ти Мила за разбирането и най-вече за възможността да снимам невероятно сладкото бебе Филип! :)

Има нещо сбъркано в концепцията с рождените дни. Хем са рождени дни, хем са веднъж в годината. Ако ще е така трябва да се наричат рождени години!

Дните трябва да са всеки ден, защото се раждаме за нов живот всеки ден или пък всяка нощ – кой както му е угодно. Раждаме се всяка секунда, всеки миг, докато има електрически потенциал от двете на страни на мембраните на изграждащите ни клетки.

Има обаче още едно много важно нещо, което ни подсеща, че се раждаме – хората около нас. Колкото са по-близки, по-искрени, по откровени, толкова по живи се чувстваме и толкова по-често се раждаме. Ако трябва да перифразирам едно клише – Животът ни се измерва не с миговете, ами с ражданията, които осъзнаваме или неосъзнато усещаме.

Благодаря ви, че ми помагате да се раждам непрекъснато, по всяко време на деня и нощта, в непрекъснатият спираловидно въртелив път на мъничкото ни земно кълбо.

Бъдете здрави и все така професилнални акушеро-гинеколози/ки! :)

Единствено войната може да роди празнота. Дори и героите, които ражда са мъртво родени. Прогресът на базата на войните пак води до войни и се използва за все по масово унищожаване на човечеството, вместо да се използва за неговото добруване.

Тогава къде точно е „еволюцията“ и „напредналата“ цивилизация, която хората са изградили. Така се получава, че напредналите цивилизации са били тези от далечните векове, които са изчезнали, но са оставили нещо след себе си. Голяма част от наследството им дори и не можем да проумеем за какво се е използвало.

Ние какво ще оставим след себе си?.. Руйни, глад, масово изтребление и унищожаване на всичко, до което се докоснем.

Мисля, че е време да се осъзнаем. Да спрем войните. Можем да започнем простичко… Като се опитаме да спрем войните в себе си!

Подкрепете кампанията: НЕ на войната по пътищата!, просто като посетите сайта и ако искате го споделите в социалните мрежи.