За да се изкачим първо трябва да слезем. Често по стари и изкъртени стълби. На място пълно със спомени, тъга, отминала слава. Трудно се научава човек да бъде долу. Това е като да се гмурнеш в мътно море. Знаеш какво има, но не го виждаш или не искаш да го видиш. И те е страх от спомените. Страх те е, защото спомените са път към бъдещето, път към неизвестното. Преодолявайки спомените – преодоляваш препятствията към бъдещето. Не трябва да живеем със спомените, трябва да ги направим част от нас, част от пространство-времето, което изгражда материята около нас. Така, те ще станат стабилно скеле, стабилна основа, благодарение на която ще можем да вървим смело напред.