Там

ще се влюбя за малко
не зная във кой.

ще потичам за малко
не зная към кой.

ще поплача за малко
не зная за кой.

ще избягам за малко
не зная от кой.

ще умирам за малко
не зная за кой.

ще се събудя след малко
а навънка порой.

Прашинки

Една заблуда в мене се роди
поживя за кратко и се изпари

Една любов в мен изгря
горя за кратко и се разпиля

Една надежда в мен се появи,
че ще се сбъднат моите мечти

Но уви, не ще си ти до мен
така светът е подреден

Уморен във ъгъла Съня стои
и бавно капят моите сълзи

Душата ми разпорена кърви,
но нощта е тъмна – не личи

А аз цяла вечер във ръка
стискам силно таз мечта

Тъй малка тя е, а така блести
заслепява всичките звезди

И ето няма те сега в нощта
тихо избледнява моята мечта

Моля те, за мъничко поне
заедно да я подържим в ръце

После отпуснатото и телце
в гробче ще положа да умре

Стана тихо, утрото дойде
О Господи, защо не съм дете

Да те обичам много искам аз
и да спре сега света за нас.

Корпоративни уроци

Корпоративен урок 1:

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът.
Преди да е казала и една дума, той предлага:

Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.

Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.

– Кой беше? – попитал съпругът й.
– Боб – съседът – отговорила тя.
– Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука:
Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.

Продължете да четете Корпоративни уроци

Писмо до Милена

Милено мари моме, легна ли си суха не знам, ама аз си лягам гладен. Без чорапи, всичките ги опрах. Един за Бог да прости не остана.
Баба все повтаряше: не е на хубаво това, не е. Кажи ми от де се взе с всичките ти фустани – полички по тукашно.
Та все под тях да надничам ми се иска. То приличие и една ока не ми остана от теб. То краката ти навън. Че понади го тоя фустан.
Пък и ще настинеш – после що се сополивели градските и келави им били децата – е как няма те по природа ходят.
И мечка да си ще настинеш. А то техните мечки без козини.

 

Дядо разправя, че книга си искала да пишеш. Е мари, какво ще има в нея? Ти гола ходиш – Любов и чувства ли ще разкриваш?
Те и Любовта и чувства трябва в приличие да облечеш – кой в кожено сетренце, кой с шарена каручка – пък и днешните вече и да ги пошляпват искат.
Еххх да беше жив прадядо – да те изкара на нивата да ти дигне фустаните – че бой с колана – стихове пиши тогава.
Дай Милено мари моме заедно да я пишем – ти си грамотна, знаеш, ще хванеш химикалката па ще я усучеш, завъртиш, натъкмиш и дъждът сам ще завали –
пък аз ще ти кажа колко мокър да го опишеш. Къде да го поръсиш.

 

Хайде щом искаш да танцуваш хващай се за метлата. Върти се, сучи се изпоти се хубаво. После ела па кажи:
Ела да видиш как танцувах – виж ме вир вода съм. Ама мари не мож сама да танцуваш – други неща можеш ама туй не. То двама трябват.
Ей го – требе някой да си те хване, да те повдигне, да те пипне тук таме, да те намести. Пък да те върти, върти после…

 

Това, че си говориш е добра, няма да хабиш ток за радиото. Пък и Господ е казал опознай себе си, па се обикни и ще обичаш и другите.
Научи се да се обичаш, че после на другите трябва да показваш как да се обичат.

 

Хайде със здраве сега и готви се, че бой те чака и хоро.

Времето

…само че дали времето ще е щастливо да го убием ей така :)…времето е нещо, за което, ако се грижим ще го има – и ще ни стига :)))…или пък ще ни настига…
Една книжка започваше: „И този ден мина, убих го, както предишните…“. Ами ако вместо ден е година, десетилетие, цял живот…

 

Там някъде седнали тези, дето се познават с времето, то минало покрай тях, поседнало, разговорили се…
– Хората си мислят, че ме убиват ХА ХА ХА – мен времето. Стрелят по мен с куршумите на безсилието…Не се сещат, че единственият начин да станат неуязвими е просто да спрат да мислят и да си въобразяват разни работи…че церя хорски болки, и на някого съм било малко за други пък не съм свършвало ! …хайде със здраве ! – и да не забравите да изметете звездния прах, че и звездите вече не се виждат.

 

толкова за времето. една много малка птичка успя да го набута във вързопче и отлетя само тя знае накъде. :)))

SUSANA BACA Live in Sofia

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/SBo_bk6zqec&feature=related“, height=“458″, width=“530″ [/swf]

Сусана Бака – 10 ноември 2007, София


Докато вървиш
из паркове и градини
само за да целува ходилата ти
есента съблича своите дървета
само за да целува ходилата ти.

Есента те обича като мен
с безброй очи
и като мен
копнее да те
разсъблече като дърветата.

„Любовниците“ от Артуро Коркуера

Снимка и намерено тук: http://www.susanabaca.jazz-plus.com/, Също така може да слушате и нейна музика на този сайт.