…само че дали времето ще е щастливо да го убием ей така :)…времето е нещо, за което, ако се грижим ще го има – и ще ни стига :)))…или пък ще ни настига…
Една книжка започваше: „И този ден мина, убих го, както предишните…“. Ами ако вместо ден е година, десетилетие, цял живот…

Там някъде седнали тези, дето се познават с времето, то минало покрай тях, поседнало, разговорили се…
– Хората си мислят, че ме убиват ХА ХА ХА – мен времето. Стрелят по мен с куршумите на безсилието…Не се сещат, че единственият начин да станат неуязвими е просто да спрат да мислят и да си въобразяват разни работи…че церя хорски болки, и на някого съм било малко за други пък не съм свършвало ! …хайде със здраве ! – и да не забравите да изметете звездния прах, че и звездите вече не се виждат.

толкова за времето. една много малка птичка успя да го набута във вързопче и отлетя само тя знае накъде. :)))