Глупавият проумява само онова, което вече е станало. Омир
В щастието бъди умерен, в нещастието – разумен. – Периандър
Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. – Солон
Който плаши мнозина, от мнозина се плаши. Солон
С неизбежното и боговете не спорят – Питак
Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието. – Талес от Милет
Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите. Талес от Милет
И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. – Хилон
В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа. Питагор
Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите. Питагор
Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места. Питагор
Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл. Питагор
Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи. Питагор
Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква. Питагор
Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти. Питагор
Мъдър е този, който знае не много, а нужното. Есхил
Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно. Софокъл
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. Сократ
Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Сократ
Заговори, че да те видя. Сократ
Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете. Сократ
На света има тъй много неща, които не са ми нужни. Сократ
ЗНАМ САМО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ. Сократ
Трябва да се говори истината и да се избягва многословието. Демокрит
Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо. Демокрит
Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. Демокрит
Мисля, после действам. Биант
Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много. Биант
Нещастен е който не може да понесе нещастието Биант
Безопасни са корабите, изтеглени на сушата. Анахарсис
Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. Анахарсис
Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието. Анахарсис
Всичко тече, нищо не остава на едно място. Хераклит
Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна. Хераклит
Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато. Хераклит
Многознайството не учи на ум. Хераклит
Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко. Хераклит
Шегата, подобно на солта, се ползва умерено. Питагор
Блажен е живота, докато живееш без умуване. Софокъл
Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека. софокъл
Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено да истината. Питагор
При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното. Питагор
Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното. Сократ
Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно. Сократ
Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно. Демокрит
Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство Демокрит
Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко. Демокрит
Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време. Демокрит
Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно. Демокрит
От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит
Времето е мисъл или вяра, а не същност. Антофон
Младият дух спасява съсипаното тяло. Хипократ
И от врага на много нещо може да се научи мъдрият. Аристотел
Късият ум е с дълъг език. Аристофан
По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите. Антистен
Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти. Антистен
Най- необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. Антистен
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето. Аристип
Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях. Аристип
Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам. Аристип
Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро. Изократ
Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи. Изократ
Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре. Изократ
Учеността е сладкият плод на горчивото дърво. Изократ
Не притуряй към огъня огън. Платон
Доброто начало е наполовина свършена работа. Платон
Основата на всяка мъдрост е търпението Платон
Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш. Диоген
За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение. Диоген
Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук. Диоген
Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел
Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел
Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел
Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел
Живота изисква движение. Аристотел
Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел
Мъдростта е най-точната наука. Аристотел
Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел
Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел
О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел
Познанието започва от почудата. Аристотел
Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел
Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел
Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел
Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел
Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел
Дълбокият смисъл е в неизказаните думи. Менандър
И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума. Менандър
Нищо не е по-смело от глупостта. Менандър
С времето се разкрива всяка истина. Менандър
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
