За втори път намирам или ми изпращат (благодаря Иве), информация за „малък дом“. Къща с минимални, даже микро размери проектирана за живот. Зачудих се, дали това може да е мода или закономерност. Животът който водим става все по-голям. С големи помещения, големи градини, големи телевизори, големи коли. Като че ли намаляват само размерите на мобилните телефони. Намалява и времето, което ни остава за живот. Времето за близките и приятелите. Времето, когато можем да се почувстваме част от природата.
Твърде малки са тези къщички. Приличат на дрехи, които обличаш вечер преди лягане. Сутрин ставаш и след като си ги подредил (за по-подредените) ги поставяш на поляната.
Не е традиционно. Плаши и изглежда непригодно. Но от друга страна тези къщички може да ни дадат нещо, което вече повечето от нас сме забравили какво е. Близост. Забравили сме за нея, лягайки си вечер в огромните 200 персони легла със студени копринени завивки.
Не искам да вярвам, че за да си припомним за безбрежността на любовта, щастието и човечността, трябва сами да си направим къщи с размерите на клетки. Клетки, в които да преоткрием пак това, което сме загубили в големите и просторни домове създадени с цел да ни е широко.
[inspic=3890,,https://ljube.com/363,]


Жегата в Хавана те удря още на летището – зима е, а температурите са 25-26 градуса. Хавана е разделена на квадрати, като в американските градове. През целия град минава булевард „Малекон”, който е дълъг повече от 6 км и има 3-4 платна, които създават усещане за пространство. Тротоарът на булеварда стига до вълнолома, в който се разбиват вълните на океана. Вълноломът не е висок и можеш съвсем спокойно да се облегнеш или да седнеш на него. Вечер всички излизат на „Малекон”, улични музиканти пеят и свирят за пари, влюбени двойки се държат за ръце…В старата част на Хавана – „Хавана Виеха”, са запазени много сгради с невероятна архитектура от времето на Испанската колонизация. Някои от тях са под егидата на ЮНЕСКО, но ги възстановяват с много бавни темпове… Има изключително красиви кътчета, като „Пласа де ла Катедрал” – нарича се така, защото има катедрала от 17-и век. Всяка вечер в 8 часа има служба и вратите на катедралата се отварят за всички. Вътре има орган и хор от 30 човека и по време на службата целият площад се озвучава от музиката. Отвътре излизат официално облечени хора с децата си – хлапета с ризки, вратовръзки, папионки. В центъра на Хавана е „Капитолио” – сграда – копие на американския конгрес, но с около седем метра по ниска. Първото нещо, което виждаш вътре е една 17-метрова статуя на жена, която държи меч. Статуята трябвало да олицетворява работещата кубинска жена. А тя изглежда като римски пехотинец… 