Всеки път, когато гледаш един и същи филм – той е различен…

Всеки път, когато гледаш един и същи филм – той е различен. Не заради филма, а защото ние непрекъснато се променяме.Поради тази причина, не може и не трябва да очакваме хората да ни обичат, мразят, уважават, държат на нас по един и същи начин. Ние си мислим, че не се променяме, но те се променят и е добре да уважаваме тази промяна…

ЗА СТРАХА – Нелсън Мандела

Нелсън МанделаНашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.

Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.

Ние сме деца на Бога. Нашата позиция „Аз съм нищо“ не е от полза нито за нас, нито за света. Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора.

Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас.

Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото.

Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!

Шприц

Човек е като готварски шприц с тънка хартиена стена. Отнема време да го запълниш. Пълнежа зависи от готвача, съставките, рецептите, времето – за което трябва да се напълни. Вкусът и ароматът на курабийките опечени после, се определя не толкова от формата на отвора, а от пълнежа му.

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

[HTML1]

***

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА
ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

От: Рая Ивайлова Георгиева

Линк на петицията: http://bgpetition.com/zashtita-zhivotni/index.html

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

До ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Дo ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До КМЕТОВЕТЕ НА ВСИЧКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ
До БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
До ГРАЖДАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ
за промяна на Закона за Защита на Животните

Стартира на 24/03/2010

Ние, българските граждани, настояваме за незабавен отговор на въпроса
Кога ще бъдат прекратени безнаказаните жестокости към животните в България?

В България, ако някой отреже лапите на здраво куче с две голи ръце и нож, не носи никаква наказателна отговорност. Ако убие животно чрез чупене на гръбнака и със сатър, не носи никаква наказателна отговорност. Ако осакати животно и го остави да агонизира по особено жесток начин, не носи никаква наказателна отговорност.

Финансова глоба в случай, че животното има собственик и извършителя е доказуем. Дали това е достатъчно? Защото ако е, то подобни издевателства над живи същества няма да се случват толкова често. Примерите по горе са реални истински случаи. Ако извършителите са заплашени от затвор, дали ще си позволяват да посягат на животни дори не с цел убиване, а с цел мъчение? Човек способен на това, не се ли счита за човек, опасен за обществото като цяло? Ако някой може да държи куче и докато то реве от болка да му реже лапите това дали е психически здрав и не-агресивен човек? Не!

Ние, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
Ние, ГРАЖДАНИТЕ НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА НАСТОЯВАМЕ ЗА:

• Незабавно преработване на Закона за Защита на Животните и Закона за Ветеринарномедицинска Дейност в частите им за глобите и реалното изпълнение на предвидените в него санкции. Въвеждане на специални състави в Наказателния кодекс, които да отчетат особената степен на обществена опасност на деянията свързани с изключително жестоки (произволни и агресивни) мъчения на животни (домашни, безстопанствени и диви). При особено тежки случаи или при повторност наказанията да са от 1 до 5 години затвор. Тези предложения отразяват разбирането на общоевропейските законодателства, че хуманното отношение към животните е част разбирането за нормално обществено поведение. Затова отклонението от това поведение, което е извършено с особена дързост и жестокост трябва да се наказва строго, за да не се допуска подобни прояви. При повторно извършване на престъплението от същият човек – втората присъда да е удвоена на първата.

• Прозрачност при усвояване на всички постъпващи средства от наши и чужди спонсори по програмите за издръжка и лечение на животните.

• Поощрение на отделни граждани и/или организации, които да се заемат с приютяване и отглеждане на съществуващите в момента бездомни животни. Поощрителните мерки могат да включват: малки суми, които се отпускат целево за храни и медикаменти за приютеното животно. Да бъдат задължени да полагат съответните медицински грижи за животните – кастрация, обезпаразитяване, лечение при нужда. Поетите от тях задължения да се контролират от съответните органи – общинските съвети и инспекторатите към тях.

• Създаването на Зоополиция в 5 регионални точки в страната. Пример: един в Северозападна България; един в Североизточна България; Югозападна България; Югоизточна България; Централна България. Служителите да следят за прякото изпълнение на ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ и ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНО – МЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ. Да организират ежемесечно патрули до различни обекти, по време на които да следят за наранени/болни/малтретирани животни. Освен налагането на глоби, в техните правомощия да се предвиди отнемането на животни, отглеждани по неподходящ начин. Подходящият начин е дефиниран в европейските и световни модели на хуманно отношение към животните, което възприемане е жизнено необходимо за едно цивилизовано общество.

• Денонощно открита национална телефонна линия на Зоополицията, на която гражданите могат да сигнализират за нередности и/или проблеми. Зоополицията да разполага с помещения във всеки от гореизброените региони, където да има оборудване с възможност за лечение и оказване на помощ на наранени животни, както е в САЩ, Австралия и Европа.

• Съдебна отговорност за стопаните на животни, нападнали и причинили телесни повреди на други животни.

• Съдебна отговорност за хората, които изоставят или малтретират животни (кое се счита за малтретиране?), както и за тези, които не полагат необходимите грижи за животното, което стопанисват – обезпаразитяване, лечение при нужда, изхранване.

• Определяне достатъчно места, предназначени за разхождане на домашни любимци в жилищните квартали, парковете и градинките.

Всички наши искания са напълно законни и съобразени със съществуващото понастоящем в Република България законодателство. Единственото, което искаме, е тяхното изпълнение.

Линк на петицията: http://bgpetition.com/zashtita-zhivotni/index.html

Сачи / Sachi

[inspic=4283,left,,250]… И ако Русе беше град като град, и ако хората в него бяха човеци, може би Сачи нямаше да е при нас. Тя е младо дружелюбно и добро кученце на около 10 месеца. Преди месец лекувахме раните и от въздушна пушка, кастрирахме я, върнахме я на място където по принцип има хора, които да я наблюдават и да се грижат за нея. Да, тези хора ни се обадиха миналата седмица, за да кажат, че Сачи лежи неподвижна и умира. Не, не умря. Спасихме я и този път. Беше пребита – 4 дни не можеше да помръдне нищо друго освен жалните си очички, молещи за милост. Разбира се , че няма да я върнем пак там… но къде ще живее?

 

[mygal=sachi]

 

…And if Ruse was a normal city and if the people here were real humans may be Sachy wouldn’t be with us. She is young and friendly dog, about 10 months old. Only a month ago we treated her wounds from air gun, neutered and turned her to the place where she was taken from under the supervision of local people. These people called us last week to inform us that Sachy lays dying. No, she did not died. We saved her one more time. She was beaten till death – 4 days she wasn’t able to move anything but her sad eyes begging for mercy. Of course we can’t turn her there again…but where she will live?

***

Ако се интересуваш от повече информация:
Teodora Kopcheva – button_bg [at] yahoo.com

На брега

Живях, паднах и умрях.
В гроба се събудих
и живота си видях.

Бързо, рязко и сега
опитах се да стана
в пълна тъмнина.

Ритах, бутах и крещях
с ноктите пораснали
по капака планове дълбах.

Силно, точно със глава
удрях по стените, но уви
синките стояха от преди.

Без болка, тихо, уморен
умрях в смъртта си
без душа – одухотворен.

Обесването на Васил Левски – Христо Ботев

Обесването на Васил Левски

***

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.