бих искал да ти кажа:
Нямаш значение.

бих искал да ти кажа:
Не те обичам.

бих искал да ти кажа:
Не ми липсваш.

бих искал да ти кажа:
Върви си и не идвай.

бих искал да ти кажа:
Топло е без теб.

казвам го,
но

думите не придават значение
обичането не се изказва
липсването е в душата
желанието се усеща и през стъкло
топлината е в погледа

А как искам да не ти казвам
и да не искам…

Тя

Среднощност
Мечта
Сърбеж
Прямота

Великолепност
Съдба
Гъдел
Врата

Любовност
Игра
Завивка
и тя…

Едва ли! – Ще си кажеш
или как пък не.
Сега обаче искам,
да те хвана за ръце.

Устните ти нежни
с моите да поздравя,
в очите ти прекрасни
волно да се разлетя.

Да се влея там,
в радостна сълза
и да ме оближеш
просто ей така.

На Гал от Люб :)

Старомодно и не любовно,
в резултат на не липсване
На Г.В.

Да, мога без теб!

Мога да живея без теб.
Мога да дишам без теб.
Мога да се смея без теб.
Мога и да плача без теб.
Мога да тичам без теб.
Мога да съм щастлив без теб.
Мога да заспивам без теб.
Мога дори да те сънувам – без теб.
Мога и да се събуждам без теб.
Мога да съм грижовен без теб.
Мога да съм любовен без теб.
Мога да съм горделив без теб.
Мога да съм смирен без теб.

Нещо обаче, не мога без теб:

да ти кажа, че ми липсваш.

Че ми липсваш, когато живея и дишам.
Когато се смея и плача.
Липсваш ми в устрема към щастието.
В моментите на отварянето и затварянето на очите.
Липсваш ми, когато искам да се погрижа за теб.
Липсваш, когато желая да ти дам Любовта ми.
Гордост, когато изпитвам от нещо ми липсваш.
Смирен, когато се спра – ми липсваш.

Нещо обаче, не мога без теб:

да мога без теб!

Живях, паднах и умрях.
В гроба се събудих
и живота си видях.

Бързо, рязко и сега
опитах се да стана
в пълна тъмнина.

Ритах, бутах и крещях
с ноктите пораснали
по капака планове дълбах.

Силно, точно със глава
удрях по стените, но уви
синките стояха от преди.

Без болка, тихо, уморен
умрях в смъртта си
без душа – одухотворен.

Падам като снежинки върху гърдите ти,
като звук минах през тях.
Като цвят се изливам в очите ти,
Господи, дистанционното къде си заврях?

И когато пред вратата застанеш,
и към звънеца посегнеш
на прага разбираш…
Звънец няма за тази врата.

И когато пред вратата застанеш,
и за бравата погледнеш
на прага разбираш…
Брава няма за тази врата.

И гръб на вратата, когато обърнеш,
и да си тръгнеш решиш
на прага разбираш…
Няма друго освен тази врата.

***

Сигурно знаеш?
…или пък не!
Ако не знаеш
аз знам
и няма значение
дали разбираш!

Пътят не може
да бъде извървян,
но достатъчно е
че е намерен,
че се знае,
че го има.
Ти си там
аз съм тук.
Аз съм там,
а ти си тук.
Някъде по средата
се разминаваме.
Защото средата
я има – за теб.
За мен – не знам.
Сълзите бяха пресъхнали…
сега вървя до реката им
и се чудя дали
дали да си измия лицето
с тях…
и ръцете да избърша
с бял чаршаф
още топъл от телата ни.
Любовта ни
не е цяла
няма и да бъде.
Бъдещето няма значение
миналото също
настоящето – сигурно…
Газ, спирачки
нагъната писта
остри завои и силен вятър.
Студът разпрашава
дръзналата да се покаже
сълза.
Няма начало, няма и край,
защото всичко е кръгло
само трябва да влезеш в кръга
и да оставиш следи
по асфалта.
Но няма следи без газ,
без спирачки,
без скорост…

Обичам те много,
но май не трябва…

Сигурно знаеш?
…или пък не!
Ако не знаеш
аз знам
и няма значение
дали разбираш!

снимка: http://www.jimstonefreelance.com

„Ако бъда твоя…сърцето ми ще разделиш на две…“

А ако бъда твой – от мислите ми
въже ще изплетеш
на шнурчето с което пали се Луната
ще го затъчеш.

Свободен съм – душата ми лети навред
звезди проблясват
в гора прохладна тихо мечка хапва мед

и Луната свети…