Сигурно знаеш?
…или пък не!
Ако не знаеш
аз знам
и няма значение
дали разбираш!
Пътят не може
да бъде извървян,
но достатъчно е
че е намерен,
че се знае,
че го има.
Ти си там
аз съм тук.
Аз съм там,
а ти си тук.
Някъде по средата
се разминаваме.
Защото средата
я има – за теб.
За мен – не знам.
Сълзите бяха пресъхнали…
сега вървя до реката им
и се чудя дали
дали да си измия лицето
с тях…
и ръцете да избърша
с бял чаршаф
още топъл от телата ни.
Любовта ни
не е цяла
няма и да бъде.
Бъдещето няма значение
миналото също
настоящето – сигурно…
Газ, спирачки
нагъната писта
остри завои и силен вятър.
Студът разпрашава
дръзналата да се покаже
сълза.
Няма начало, няма и край,
защото всичко е кръгло
само трябва да влезеш в кръга
и да оставиш следи
по асфалта.
Но няма следи без газ,
без спирачки,
без скорост…
Обичам те много,
но май не трябва…
Сигурно знаеш?
…или пък не!
Ако не знаеш
аз знам
и няма значение
дали разбираш!
снимка: http://www.jimstonefreelance.com
Тези стихове ме развълнуваха, така както скоро не беше ми се случвало! Много съм щастлива , че се докоснах до твоята поезия.
Мисля, че се влюбвам в перото ти…
или в клавиатурата ми… :)
Много ми хареса, някак си разпознах себе си … страхотен стих
Ne6to krasivo-neo4akvano v bezumnoto ni ejednevie
Ne6to krasivo-neo4akvano v bezumnoto ni ejednevie