Много сладко стихотворенийце, което ми изпрати моя приятелка - за което сърдечно и благодаря. Не знам на кой е, но ако някой си го познае да свирка, за да го почета с удоволствие!
***
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…
Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…
След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…
Зареждане ...
10 коментара
Уникално! Умрях да се смея.
дни наред ме хилеше много
нечовешкоооо е :))))))
Ахахахахахахахах!!!! Уникално е!!!
евала на писателя незнаен!!!!
ahahahaha mn e qko be
super e
Много е добро, супер е писателя
e ne, tfa prosto me razbi…
unikalno e !
Това го рецитирах веднъж с апломб на една трапеза и щеше за малко да има починали от смях. Доколкото знам, авторът се казва Бате Мишо.
респект пред Бате Мишо!