Like me...

Земя и небе – или защо го няма вече „Грамофончето“…

Много болка тече от думите на Свилен. Защо ли намирам много от нея и в мен. От години Свилен събира и систематизира едно наследство, за което някои се сещат само ако могат да изкарат някой и друг лев, да направят сензация или да си почешят самолюбието, че вършат някаква работа.

Отраснал съм с детските приказки на Балкантон. Той изведнъж изчезна. Някак си малко по-малко с него изчезнаха и „приказките“. Но не онези приказки ами тези магичните. Дето са ни приспивали с тях. Дето сме ги слушали на старите раздрънкани грамофони Респром.

Като него и аз от години събирам тези малки частички от детството без тъчскрийнове, плейстейшъни, но пък с искрящи очи, ожулени колена и въображение по-голямо и от най-голямата водна пързалка на морето…

Голяма част от колекцията е взаимствана от Свилен. Сега в негова чест, ще препубликувам всички приказки, като ще попълня описанията и кориците събирани с огромно усърдие от него. Да ги има на още едно място освен в Читанка, където са мигрирани в момента.

Респект от мен Свилене. Тук-таме има и останали просто човеци в България…

Грамофончето спря – и се премести в Читанката. А ако още ви е еня, ето защо…

Грамофонче – записи на приказки, песнички, стихове, (радио)театър за слушане.. художествено слово

Поздрав Свилене:

Post thumbnail author: Mauricio Javier González http://sidiuss.deviantart.com

Едно мнение за “Земя и небе – или защо го няма вече „Грамофончето“…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *