Явно ние българите не можем да гледаме напред без да завържем и да влачим след нас осраното ни близко и не чак толкова минало. За съжаление то ни преследва, дрънчи като стара консервна кутия вързана на каруца и мирише отвъд настоящето. Докато го връзваме с ръждива тел, съществува опасността да се убодем, разболеем, гангренясаме и други чудни работи.

Истинските български символи не са мръднали от векове: тиксо, ръждива тел, тенекиена ограда, чук, псувни…

• Снимки на Лъвов мост в сайта Изгубената България.
• Малко повече за Лъвов мост.

За тези, които не са забелязали:

Ето тук например се чудя, как са пропуснали да закачат някаква табелка с информация. Да кажем „Open / Close“…

• Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.
• В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.
• Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.
• Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.
• Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.
• Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.
• Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.
• Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.
• Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.
• Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.
• Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество.
• Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.
• Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.

Платена реклама

Пенливо. Кехлибарено. И потно.
Като в реклама на наливна бира.
Любимият ми режисьор е Копола.
Любим актьор – Марлон Брандо, разбира се.
Любимият ми месец е септември.
Любимият ми ден е всеки петък.
Любимото ми цвете – роза. Кремава.
(Червената е тъй общоприета…)
Любимо състояние – наопаки,
на кестерме, напук дори на себе си.
И още – да съм влюбена. Жестоко!
Почти както сега се влюбвам в тебе.
И както ти се влюбваш в мен, защото…
Не знам защо. Не искам да разбирам.
Щастлива, кехлибарена и топла,
на бавни глътки ти изпивам бирата.

Автор: Маргарита Петкова

Силните

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Автор – Веселина Атанасова