Животът представлява разбушуван океан между детето, което идва и стареца, който си отива.
Какво е безалкохолната бира? Първата крачка към надуваемата кукла. Бих добавил и безкофеиновото кафе.
The main thing is to keep the main thing the main thing. Stephen R. Covey quotes
“ИНСТРУМЕНТАЛИСТЪТ”
Текила
Думите са остри обекти. На определени хора, които ги употребяват, не бива да вярваме. Ако разглеждате критично думите, ако ги изследвате внимателно, ще откриете, че те са противоречиви и непредсказуеми. Цялата литература – изговорените, изпетите или написаните думи – е двусмислена и следователно безсмислена. Думите са извън контрола на всеки, който се опитва да ги използва.
Да се върнем към направеното по-горе изявление – че на определени хора, които употребяват думи, не бива да вярваме – и да го коригираме да гласи: “На никой, който ги употребява, не бива да вярваме.” Дори на мен. Особено на мен. Моите думи, подобно на всеки друг, са невалидни. Тези думи са невалидни.
Но музиката е истина. В музиката няма двусмисленост. Тоест, в музиката без думи.
Щастливият орган
Песните от моето детство, които си спомням, са без думи. Те са песни на истината. Запомнете следното: Музика = Истина. Това е уравнението.
Ходене насън
Не съм спал години наред. Когато си лягам – никога преди зазоряване – оставам буден, вслушвайки се в музиката на града.
Градът притежава звук и ритъм. Градът е музика.
Но думите са бръщолевене, което обърква музиката. Те трябва да бъдат махнати. Музиката трябва да бъде чиста. Истината трябва да бъде чиста.
Върви, не тичай
Аз съм инструментът на чистотата и истината. Солист съм. Свиря сам.
Моят инструмент е ножът.
Живея в града. Следователно работя в града. Сам.
Не бях заловен, защото съм предпазлив. Работя върху тях един по един. Нощем. Сам.
Аз им отнемам думите. Една по една. С моя инструмент, с моя нож. От всеки, когото срещна в града. От всеки, който е сам.
Аз отрязвам езиците им.
Гангстер
Колко езици? Безсмислен въпрос, защото е съставен от думи. Ще отговоря с еднакво безсмислени думи: дузини, стотици, хиляди. Кой ги брои? Числата не са думи.
Аз отрязвам езиците и ги съхранявам до леглото си. В буркани. Езиците бяха бойни трофеи. Аз съм боец на страната на истината.
Бурканите бяха иззети, когато ме отведоха.
Съобщителен канал
Лежа в леглото, вслушвайки се в музиката на града. Купища буркани с езици са пръснати из стаята ми.
Сега е тихо, с изключение на музиката.
Докато езиците не започнат да пеят.
Унищожаване
Не мога да ги накарам да спрат.
Умолявам ги, подлъгвам ги, увещавам ги. Ядосах се. Заплаших ги, че ще ги смажа, ако не престанат да ме изтезават с техните думи. Да изтезават мен.
И после установих, благодарение на вътрешно просветление, как бих могъл да ги спра. Знаех как.
Намерих дебело парче тел. Взех ножа. Заострих края на телта.
Краят на телта.
Потягане
Моята любима песен без думи
Все пак в нея имаше думи. Спомням си ги.
Потягане на тъпаните.
Тъпани. Инструмент. Ушни тъпанчета.
Потягане
Пъхнах заострения край на телта в ушите си. Едно по едно.
На тъпаните.
Думите изчезнаха.
Но не без болка. И някой ме чу да викам.
И ме доведе тук.
Направих както вече ме помолихте: записах мислите си. Усмихнах се на въпроса, който написахте – вие го написахте, защото знаете, че не мога да чувам какво говорите. Особено като фразата: Обяснете със собствени думи защо направихте това. Моите мисли, моите думи.
Мислите са думи. Следователно не означават нищо. Ето защо аз мога да напиша това, което ме помолихте, защото е безсмислено. След това няма да имам повече мисли. Нито повече думи. От този момент нататък съществува само музиката, която свири в главата ми. Музиката. Завинаги.
Не е ли прекрасно?
–––––––––––––––––––––––
текст: http://sf.bgway.com/autors/h/Ray_Bredbury/Instrum.htm
снимка: http://www.sfbg.us/authors/r/ray_bradbury/index.html
CELERON-D 326, 2.80G/533/EM64T, LGA775 box
ASUS P5VDC-MX, P4M800PRO,2D400&2D2-533,VGA,8x
DDR2 1024 MB, 533MHz, Corsair
HDD80GB Seagate Barracuda, S-ATA2 / 2 MB Cache
Asus-V9400-X/TD/64MB, MX 4000
DVD+/-RW ASUS 1608P3S/Black, 16x, DL
CODEGEN/ USB, Audio
Codagen 400W
Възраст: 1 година
Цена: 179$
за връзка:
имейл: kalin.neshev [at] gmail [dot] com
Снощи по новините пак 5 мъртви човека. Не искам вече да съм шофьор, не искам и да съм пешеходец. На някой му отказали спирачките. Друг се правил на мъж. Трета без книжка си джитка. Четвърти се мисли за Шотландския боец.
Събрах малко реклами за безопасното шофиране от youtube – някой от тях са брутални, но може би така трябва. Докато не ти се обърне корема и не си представиш себе си или детето си на мястото на героите, може би няма да се замислиш хич.
[swf] data=“http://www.youtube.com/cp/vjVQa1PpcFPc7VS1q7zRbUGtBiWJso6CW99c8e9An7g=“, height=“458″, width=“530″ [/swf]
а пък ако някой случайно не е попадал на това клипче, може да го погледне. Показани са някой от записите по софийските кръстовища. Картината е направо „батална“. Оцеляване в най-чист вид.
От: http://marfieta.wordpress.com/2007/09/21/save-cats/
Ето за какво става въпрос:
Автор: Hellside
От година помагам на няколко смели момичета, заели се с нелеката работа да спасяват котешкия свят като приютяват всякакви бездомни, изоставени и гледани в лоши условия котенца. Правят го сами, на добра воля, със собствените си средства, които не са много. Помагам както мога финансово, самата аз имам вече 2 котки взети чрез тях. Всички техни подопечни са ваксинирани, обезпаразитени и мечтаят да намерят своя дом и стопани.
Проблемът е, че сградата, в която досега помещаваха котките, където ги хранеха, къпеха и се грижеха за тях, ще бъде съборена – поредната площадка за безсмислени строежи в София се отваря. И на улицата ще останат десетки малки и големи котенца, повечето от които не са способни да преживеят ужаса навън.
Затова ви моля да им помогнем. На този адрес cat.friends.bg@gmail.com и във форумите на дир.бг секция котки ще получите пълна информация за всички котенца, които са спасени само временно, но скоро ще трябва да посрещнат първата си зима навън и е повече от възможно тя да бъде и последната им.
Котенцата не са тежест за никого – те са само малки пухкави носители на радост и спокойствие, веселите им игри ще ви разтоварват, а гальовността им ще ви помага да разпускате. Неслучайно домашните животинчета ги наричат вечните деца – ве вечно ще се нуждаят от вас, вашите грижи и вашата любов – вие сте техните господари и целия им свят. Нима не си заслужава да помогнете на тези малки пухчета?
Та, който може, нека помогне? След като почина моята Джинка, Анджела си я взех точно от улицата. Макар че има моменти, в които ми се ще да я пратя в затвора в Гуантанамо, няма съмнение, че една къща, в която има мъркащо създание, е правилната къща. :)
http://oskope.com visual search – търсачка, чрез която може да се търси в amazon, ebay, flickr, youtube. Страничката е „тежка“ поради ajax – технологията, но това не и пречи да е красива и функционална за тези които ползват горните сайтове.
[inspic=2230,right,,390] http://herpa.de/ – дизайнерска къща, която се занимава с изработването на миниатюрни модели се е нагърбила с идеята да разработи новия дизайн на първата ми кола – Трабан :) Ех… дали ще стана реалност не знам, но бих го управлявал с кеф! Е, може би не точно с този нюанс на синьото :)
За най-големите маниаци е предложен и pdf, който след като си изтеглиш и разпечаташ можеш да си сглобиш трабантче за бюрото.
[mygal=new_trabant]
Всички снимки са взети от тук: http://www.herpa.de/presse/eps-pics/newtrabi/
CSS – компресирането и оптимизирането е важно, защото във всеки css-файл, винаги се слагат повече от необходимите неща. Независимо от компетентността на пишещия файла, той не може да го създаде максимално оптимизиран за бързо зареждане и четене от браузерите. Пускам линкове към компресори и оптимизатори за CSS-файлове, които ползвам и според мен са добри. Безплатни са и могат да се ползват онлайн.
Разбира се като препоръка винаги си правете резервни копия на файловете, които компресирате или оптимизирате, защото ако файла е отговорен за по-сложен дизайн на сайт не винаги резултата е такъв какъвто бихме искали да има.
има още няколко хитри метода, за които ще напиша малко по-нататък.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ASXkPxU45YI[/youtube]
Тече, всичко тече –
времето няма бряг
и ни влече – няма как.
И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж –
поет или моряк.
Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене –
дори на голям.
Растем и пак ще растем,
но заедно с теб –
приятел с теб съм днес
и утре, и до край –
въпрос на мъжка чест,
не на игра.
А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан – поне Магелан.
Растем и пак ще растем,
но заедно с теб –
приятел с теб съм днес
и утре, и до край –
въпрос на мъжка чест,
не на игра.
Ей тоя чичо – Scott E. Fahlman, преди 25 години „усмихна“ любимият на почти всички :) Интернет. Да ни е живо, здраво все така кръгло и жълто :)
снимката намерена тук: http://www.cnn.com
