Тя беше разбита и надраскана и аукционерът
смяташе, че не си заслужава
да губи много време за старата цигулка,
но я вдигна с усмивка.
„Това обявявам за продан, добри хора, –
извика той. –
Кой ще започне наддаването?“
„Един долар, един долар, после два! Само два?
Два долара, кой ще качи на три?
Три долара веднъж, три долара два пъти,
Оставаме на три..“ Но не,
от дъното на стаята един мъж с посребрена коса
излезе отпред и вдигна лъка,
после избърса праха от старата цигулка,
затегна разхлабените струни и
засвири някаква мелодия, чиста и нежна
като ангелски песнопения по Коледа.

Музиката спря и аукционерът
с притихнал и спокоен глас
каза: „Обявявам за продан старата цигулка.“
И я вдигна заедно с лъка.
„Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди?
Две хиляди! А кой ще качи на три?
Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти…
Продадено“, каза той.
Хората нададоха одобрителни викове,
но някои от тях питаха,
„Не разбираме съвсем добре
какво промени стойността и.“
Отговорът дойде бързо.
„Докосването на ръката на маестрото.“

И много хора, чийто живот не е правилно настроен,
а разбит и надраскан от грях,
се продават евтино на неразумната тълпа
и твърде много напомнят за старата цигулка.
За паница леща, за чаша вино –
една игра – и той продължава нататък.
Обявяват цената му за първи път, за втори път
и тъкмо да удари чукчето – „Продаден“, –
пристига Маестрото и глупавата тълпа
никога няма да разбере докрай
стойността на душата и промяната,
която настъпва,
щом я докосне ръката на Маестрото.

Майра Уелч

От книгата „Пилешка супа за душата“

Могат ли нещата да не са такива каквито са?

Ако се чуе жужене – се появява муха.

А не може ли да се появи само жуженето?
Някой отпива глътка чай. Надига чашата. Защо чаят изтича
в устата му, а не остава по средата?
Сега, когато аз пиша, защо трябва да се появяват
букви?
Не могат ли да си останат някъде между мен и
листа?…

Стефан Галибов – „В полза на Австралия“

Интервю с Господ.

Интервью с Богом.

Interview with God – var.1

Interview with God – var.2

***

Интервю с господ

Веднъж ми се присъни сън ,че вземам интервю от Господ.
– Така ,искаш да ти дам интервю.. – попита ме Бог.
– Стига да имаш време. – казах аз.
Господ се усмихна.
– Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
– С какво най-много те учудват хората?
И Господ отговори:
– Когато сте деца ,искате да сте големи и бързате да пораснете ,а после мечтаете да станете деца отново.
– Това че губите здравето си, за да направите пари, и после пропиляват парите си, за да възстановите здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето и така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеете, сякаш никога няма да умрете и после умирате, сякаш никога не сте живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
– Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
– Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца ?
– Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
– Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
– Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
– Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
– Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
– Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
– Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
– Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
– Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
– Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
– Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
– Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
– Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
– Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
– Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
– Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
– Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
– Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
– Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
– Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
– Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
– Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание…