За забавни картинки, снимки, колажи

Интернационални

Български

В колекции

Детски приказки – mp3 колекция

Колекция от любимите приказки на Балкантон в mp3 формат от „едно време“. :) Приятно слушане и заспиване на всички!

Приказките може да се слушат или теглят от този линк:

Слушай или тегли тук
Детски приказки в mp3 формат от плочите на Балкантон :)

***

FREE clip art, textures, images, objects, icons, photographs

сайта: http://www.accustudio.com

Невероятна колекция от текстури, картинки, обекти и други за използване с програми подобни на AutoCAD. Също така и линкове с удобни и полезни инструменти в тази насока.

***

сайта: http://www.wpclipart.com

Много добра колекция от clip art предназначени за вмъкване в документи, които ще се разпечатват на лазарни или мастилено струйни принтери.

***

сайта: http://openclipart.org

Според мен името на сайта е достатъчно. Мога да добавя само, че има възможност за разглеждане онлайн както и сваляне на цели пакети с картинки.

***

free wood icons

сайта: http://www.iconarchive.com/

***

Jim Stone freelance photographer

сайта: http://www.jimstonefreelance.com

Ръката на Маестрото

Тя беше разбита и надраскана и аукционерът
смяташе, че не си заслужава
да губи много време за старата цигулка,
но я вдигна с усмивка.
„Това обявявам за продан, добри хора, –
извика той. –
Кой ще започне наддаването?“
„Един долар, един долар, после два! Само два?
Два долара, кой ще качи на три?
Три долара веднъж, три долара два пъти,
Оставаме на три..“ Но не,
от дъното на стаята един мъж с посребрена коса
излезе отпред и вдигна лъка,
после избърса праха от старата цигулка,
затегна разхлабените струни и
засвири някаква мелодия, чиста и нежна
като ангелски песнопения по Коледа.

Музиката спря и аукционерът
с притихнал и спокоен глас
каза: „Обявявам за продан старата цигулка.“
И я вдигна заедно с лъка.
„Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди?
Две хиляди! А кой ще качи на три?
Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти…
Продадено“, каза той.
Хората нададоха одобрителни викове,
но някои от тях питаха,
„Не разбираме съвсем добре
какво промени стойността и.“
Отговорът дойде бързо.
„Докосването на ръката на маестрото.“

И много хора, чийто живот не е правилно настроен,
а разбит и надраскан от грях,
се продават евтино на неразумната тълпа
и твърде много напомнят за старата цигулка.
За паница леща, за чаша вино –
една игра – и той продължава нататък.
Обявяват цената му за първи път, за втори път
и тъкмо да удари чукчето – „Продаден“, –
пристига Маестрото и глупавата тълпа
никога няма да разбере докрай
стойността на душата и промяната,
която настъпва,
щом я докосне ръката на Маестрото.

Майра Уелч

От книгата „Пилешка супа за душата“

Естеството на нещата – Стефан Галибов

Могат ли нещата да не са такива каквито са?

Ако се чуе жужене – се появява муха.

А не може ли да се появи само жуженето?
Някой отпива глътка чай. Надига чашата. Защо чаят изтича
в устата му, а не остава по средата?
Сега, когато аз пиша, защо трябва да се появяват
букви?
Не могат ли да си останат някъде между мен и
листа?…

Стефан Галибов – „В полза на Австралия“

Интервю с Господ – българска, руска и английска версии + текст

Интервю с Господ.

Интервью с Богом.

Interview with God – var.1

Interview with God – var.2

***

Интервю с господ

Веднъж ми се присъни сън ,че вземам интервю от Господ.
– Така ,искаш да ти дам интервю.. – попита ме Бог.
– Стига да имаш време. – казах аз.
Господ се усмихна.
– Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
– С какво най-много те учудват хората?
И Господ отговори:
– Когато сте деца ,искате да сте големи и бързате да пораснете ,а после мечтаете да станете деца отново.
– Това че губите здравето си, за да направите пари, и после пропиляват парите си, за да възстановите здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето и така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеете, сякаш никога няма да умрете и после умирате, сякаш никога не сте живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
– Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
– Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца ?
– Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
– Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
– Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
– Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
– Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
– Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
– Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
– Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
– Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
– Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
– Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
– Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
– Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
– Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
– Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
– Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
– Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
– Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
– Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
– Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
– Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
– Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание…

„Опълченците На Шипка“ „О, Шипка!“ – текст, аудио

[HTML1]

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!