„Балкантон“ и юнаците от „Хайдушка поляна“

БЪЛГАРИЯ

Източник: e-vestnik.bg

БалкантонВ Мрежата, а сетне и в списание „Нюзуик“ се появиха прелюбопитни публикации за ренесанса на черната винилова грамофонна плоча. Поводът е проектът на мейджъра Sony BMG да издаде на стария звуконосител 23 от най-важните програми в над 50-годишната история на фирмата. Сред тях са “Kind of Blue” на Майлс Дейвис, “Blood on the Tracks” на Боб Дилън, “Pearl” на Дженис Джоплин, “Elvis’ Golden Records” на Елвис Пресли и др. Успоредно с това се съобщава и за най-новия клас звуковъзпроизвеждаща апаратура, която носи името “трансротор”, има външния вид на космическа станция и за професионални нужди струва 70 хил. евро (Gravita TMD). Наречена е “грамофонът на ХХІ век” с допълнението, че всички по-известни артисти и състави вече издават албумите си едновременно на CD и черна плоча – “Radiohead”, “Red Hot Chili Peppers”, “U 2”, Хърби Хенкък и др. В коментара на сп. “Нюзуик” се подчертава, че почти вековният живот на черната грамофонна плоча я е превърнал в класическа културна институция(!), която не може да бъде конкурирана нито от касетите, нито от CD албумите, или mp3 и mp4. А полското издание на „Нюзуик“ подчертава луксозния характер на черните дискове и ги сравнява със световната литературна класика, издадена с твърди корици цветни илюстрации.

Ако обиколим софийските пазари, ще забележим и тук споменатата тенденция и материални следи от нея. В някои бутикови сувенирни магазини на столицата вече се предлагат чудесни ретро оформени грамофони (германско производство), чиято средна цена е 300 лева. А в популярните търговски вериги се намират и звуковъзпроизвеждащи апаратури с 5-6 пъти по-ниска цена. Очевидно ренесансът на черната плоча не остава без последствия и в България, за което свидетелства и все по-разширяващата се, макар и още в амбулантен вид продажба на стари грамофонни плочи.

Тук вече се оформя много сериозен проблем на българската култура, все още незабелязан и некоментиран от специалистите (с и без кавички). Става дума за лекомисленото унищожаване на фирмата “Балкантон”, дългогодишен звукозаписен монополист на затворения български пазар. Единствено седмичникът “Банкеръ” (03.08.1998) своевременно отбеляза недалновидността на министрите Емма Москова и Александър Божков от правителството на Иван Костов. Думата “приватизация” бе приета за панацея в стопанския ни живот, което застави министъра на културата да се освободи от около 200 фирми с държавно участие и да ги предостави на ведомството на г-н Божков. След твърдото настояване на зам.-министъра Иван Попйорданов под шапката на министерството останаха само няколко предприятия с аудиовизуален производствен профил.

Цялата публикация тук: http://e-vestnik.bg/3790

Дупки по улиците – решение на проблема.

БЪЛГАРИЯ

Предлагам следното решение:

  1. Трябва да се разберат кои и колко са хората от Кметството отговорни за дупките по улиците. Тъй като хората, за разлика от дупките са краен брой.
  2. Избират се на случаен принцип 3 средно големи улици с относително среден брой по между си дупки.
  3. Доизкопават се с дълбочина човешки ръст до шията от всяка улица толкова дупки, колкото е бройката пресметната от т.1.
  4. По 15 минути в сутрешния, обедния и вечерния трафик на всяка една от улиците се поставят хората от т.1 в дупките да им стърчат само главите.
  5. Засича се времето, за което на следващия ден оцелелите ще започнат да оправят дупките!

Детство с „ДА“ в началото…

ЛЮБИМИТЕ

детствоСтана един страхотен разговор с близки приятели, който ни върна в детството. Изкуших се да го пусна, защото отприщи топли спомени…

***

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да сложиш тебешир в кафето на даскалицата.
Да ти напишат забележка: Ходи с дънки на училище.
Да цомбиш девойките по коридорите.
Да си копаеш пещара в Южния парк.
Да играеш на водна война и да се пръскаш с пръскачка от биберон.
Да запалиш огън в мазето.
Да събираш червеи след дъжд и да ги хвърляш в прозорците на партера.
Да слушаш Лили Иванова на…. плоча.
Да играеш физическо по шорти.
Да имаш пионерско поръчение – да си мил и вежлив.
Да си носиш ключа от вкъщи на ластик на врата.
Да си оставяш Балканчето без заключалка пред супера да върнеш ресто от хляба на баба.
Да си влизаш вкъщи през прозореца.
Да плашиш кокошките на подуенския пазар.
Да се изпишкаш в ма(й)зето на съседа…
Бележка на вратата: „бабоу, кючът е под пьочата“.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели…
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да слушаш рано сутрин: „Дела и документи“ и приказката.
Да гледаш Лека нощ деца.
Да изгледаш цялата „Всяка неделя“ заради Розовата пантера.
…и списание Дъга :)
Да имаш „видео“.
Да ти се роди брат!
Да си лягаш в 19:30 в деня преди родителска среща.
Да викаш на вашите дъртаци, а те да са на сегашната ти възраст.
Да нямаш мобилен телефон.
Да имаш много приятели.
Войната да е просто игра на карти.
Да ходиш на театър хванал вашите за ръка.
Да си купиш боза за 6 стотинки.
Да четеш книги, а не pdf-и.
Да ми викат „цайс“.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да ядеш луканка по празници.
Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
Ох, бях забравила за салфетките…имаше едни вървежни, на които им викаха копринени…
Да ридаеш на тати за 60 цента за копринени салфетки от кореком.
Да си менкаш салфетките с другарчетата.
Да се фукаш, че имаш джапанки от автомобилна гума от куба.
Да ривеш като магарица, че те прибират в 8 вечерта.
Да играеш на 21 и народна топка на „Аспарух“ и „Раковска“.
Да те водят на алианс.
Детското по радиото в 7 без 10 след „откога сееее, мила моя..“
Най-тежката заплаха: „ще кажа на баба ти“.
Да направиш котка парашутист.
Да държиш книжка под учебника и да заспиш с разтворен учебник на лицето…
Да те изправят пред цялото училище и да те накажат.
Да гледаш 87 пъти Междузвездни войни.
Да страляш на стрелбище с въздушна пушка.
Да записваш най-новия диско хит с два касетофона един срещу друг.
Да ходиш на село през лятото.
Да се научиш да плетеш и това да не те прави педал в очите на приятелите ти.
Да се обръснеш за първи път.
Да те целуне за пръв път момиче.
Да те снимат във филм (при мен 2 клас и филма е: Затлъстяването при децата).
Да имаш едни маратонки и да не ти пука.
Да пуснат в ефир „руската телевизия“.
Да ядеш банани само по Коледа и Нова година.
И да прочетеш „ян бибиян“ през лятото!!!
Да се прибираш от вън, за да гледаш поредната серия на Синьо лято.
Да скачаш по дърветата и да викаш: „Джена телепортирай ме!“.
Да тръгваш на училище 1 час по-рано, за да скачаш на ластик.
Да тичаш в междучасията за един фас в „пушкома“.
Да си бродираш буква на якичката, на престилката.
Да чакаш рождения си де, защото тати ще ти купи джинси от кореком за 16$.
Да се правиш на заспал на Нова година, за да издебнеш, кога ще дойде Дядо Мраз.
Да се пързаляш с найлонов чувал на кварталния хълм.
Да караш колело Балканче.
Да пътуваш седнал до кенефната врата във влака.
Да няма по-вкусно от баничка с боза.
Да ходиш много пъти до Шипка 6, защото там има нещо дето е било в Космоса.
Да знаеш, че няма Дядо Мраз ама да продължаваш да вярваш в него щото ти е кеф.
Да крадеш дини от плод и зеленчука.
Да завираш картофи в аспусите на колите.
Да няма нито една кола по тротоарите.
Да ходиш до Бакалията за Загорка – зелена бутилка.
Да пиеш мляко Ягода в пликче само за 6 ст.
Да чакаш с нетърпение да ходиш на лагер, бригада или на Военно.
Да ядеш Морени в опаковка от станиол.
Да ходиш на кино на :“Банда БМХ“ и после да си тунинговаш Балканчето.
Да играеш на фунийки.
Да имаш 2 варианта за сладолед – Ескимо бял или с шоколад.
Да се събираме на „видео“ на „Дърти дансинг“.
Да си счупиш зъбите с дъвка ИДЕАЛ.
Да събираш снимки на Модърн Толкинг и СС Кеч по стрелбищата.
Да ревеш в планетариума, защото си представяш, че излиташ с ракета и тя се взривява.
Да правиш кестенови човечета с клечки за зъби в парка.
Да дефилираш с пембяна рокля и токчетата на мама до бакалията и обратно уж, за да си купиш „байкалче“.
Да избягаш от къщи…. и връщането….малееййй.
Да имаш касетофон.
Да имаш само дрехи с ластици, без копчета.
Да изяждаш по 12 „ескимо-та“ едно след друго.
Да играеш на стражари и апаши цял ден и после да бълнуваш цяла нощ“ стражарска марка бум печат…“.
Да ти се събере лентата на касетката и да я навиваш с молив.
И да викаш духове
Да пускаш хвърчила.
Да викаш: Ехооооооо – дори и там където няма ехо.
Да ходиш на екскурзия и в една чанта и лютеницата и гуменките.
Да свириш на китара на Витошка.
Да те викат при директора на училището щото носиш хипарски дънки.
Да трябва да пишеш съчинение, какво е искал да каже автора рисувайки картина.
Да осъзнаеш, че брат ти е брат след като му счупят ръката, а ти си дете.
Да ревеш като магаре на „Белият Бим черното ухо.“
Да играеш тенис на маса в парка.
Да слушаш приказки от плочи.