С моята „непоносима“ способност да забелязвам разни дреболии попаднах на тази история за малко бездомно куче, която много ме развесели и зареди положително. Всъщност дреболията забелязах около 46-та секунда, когато единият човек от групата разказва за кученцето. Човекът се казва Лю Бо и е колоездач… :)
[HTML1]
ГЕОРГИ ВАЛЕНТИНОВ ТОЛЕВ е на 33 г., от София. Той страда от агресивен рак /сквамозен карцином/ на устната лигавица с бързо разпространение към няколко лимфни възела на врата и кожата.
Въпреки двете радикални хирургически интервенции и няколко курса на лъчетерапия в България, неговото заболяване напредна. Проведената терапия във Франция временно стопира процеса, но парите свършиха.
Жоро и семейството му искат да продължат лечението в онкологичен институт извън България. До този момент те дадоха всичко, което имаха. Знаем, че за българските стандарти лечението в чужбина е много скъпо, а държавата не заплаща нищо. Да се помогне не е по силите на никой от нас поотделно, но заедно можем да му дадем необходимата помощ и надежда. Моля, препратете тази информация до ваши приятели, които биха искали да окажат съдействие!
Повече информация и мястото, където може да разберете как да дарите тук:
http://www.georgitolevdonate.com/
Във Фейсбук е създадена страница:
https://www.facebook.com/pages/Krums-Art/110729942319364
На страницата се продават картини, парите от закупуването на които ще бъдат дарени за каузата.
Тук е галерията с картини за продаване:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.313417795383910.75493.110729942319364
Нека помогнем на Георги.
Повече от 5 пъти съм гледал този филм: Equilibrium и с всеки следващ път става все по-актуален и по-актуален…
Гледайте го.
http://zamunda.net/details.php?id=21805&hit=1
http://arenabg.com/details.php?id=8dce433a2861c6cf05b8bc1e93f979cc804c0d30
Преди няколко дни на гиганта пак нещо не му хареса. Де в запазените права, де в коментарите, де в липсата на цензура. Или пак Явор Колев е въртял телефони. :) Или типично по български – „казанът няма нужда от надзиратели“. Или доста благодеятели са нахвалили vbox-а пред „Фейсвишния“. И той го забрани.
Съвсем скоро Фейсбук сам ще се блокира, като преди това сам се е докладвал. Поради 324-та смяна на потребилтелският фейсфейс, нарушаване на лични свободи, събиране на данни, разпознаване на фейсономии, администраторите ще се самодокладват многократно – предимно на немски.
Място за притеснения обаче няма. Вече си имаме български фейсТук в Свиленград. Потребителите били към 80… те толкова останаха и извън фейсТук-а. Тъжно е, че след толкова български неща: bulgarski McDonald’s, bulgarski KFC, bulgarski Subway не остана много и от българската България. Може и повече от 80 да (о)станат ако и издръжат на милата съровете. Добре, че Дунав минава по границата.
Всяко чудо до три коментара… или до три лай.вания…
Може да я чуете тук: Детски приказки – mp3 колекция. Под номер 74.
Това четиво, ще запознае желаещите за повече знание с интересни факти за Бойко Борисов и хората около него, които ни „дърпат конците.“. Вижте повече за книгата тук: http://siankata-borisov.com.
Накъде летяхме, къде паднахме!?
Доста често, когато търся нещо в Интернет се питам: „Kолко мога да вярвам на информацията?“. Когато бях дете, беше трудно да намериш повече по някоя интересуваща те тема. Няма никога да забравя спор с близък приятел, който продължи повече от две години… Дали хеликоптерите имат или нямат турбини. Сега изглежда смешно и бързо за намиране, но ’84, ’85, докато намерим достатъчно информация на която и двамата да повярваме, мина бая време. Библиотеки, бащи инженери, стари руски енциклопедии, но наученото нямаше давност поне за тогава.
Започва да става така, че на най-удобното, най-достъпното, с огромна база данни място – Интернетът, малко по малко вече започва да не може да се вярва. Дали верността на данните, които намиране имат значение обаче? Това е друга и то не кратка и лека тема.
[HTML1]
Благодаря ти Дани, за връзката.
На 18 май 2011 към 22:00 часа ми откраднаха велосипеда. За мен той беше кон и си имаше име: Росинант.
Кротко ме чакаше завързан за улична лампа на ъгъла, на улица Уилям Гладстон и Хан Крум. Мястото е точно срещу входа на пица Уго.
Росинант изглеждаше най-общо като снимката в края на обявата, но бях направил следните много специфични промени, които не са отразени на снимката:
1) Кормилната тръба – тръбата, на която се слагат гумените дръжките, командите за скоростите и т.н. е сменена с черна с много по-малка дъга от тази на картинката.
2) Седaлката е сменена с черна, по-малка пак с две пружини в задната и част.
3) Педалите са сменени с нов комплект. Особеното при тях е, че са с вградени с по 6 жълто-оранжеви светодиода всеки, които се захранват от динамо в самите педали. Дори и леко завъртане ги кара да светят.
4) Росинант има преден светодиоден фар и заден, червен светодиоден стоп-сигнализатор.
5) Капачките на винтилите на гумите са подменени със светещи, дълги около 6, 7 сантиметра прозрачни тръбички със светодиоди в тях, които реагират на вибрации.
Ако някой забележи някъде да го яздят, знайте, че това не е неговия господар. Ще се радвам и предварително благодаря на всички, които евентуално го забележат и ме информират.
Телефон: 0878 577 560 – Любе.
