Много сладко стихотворенийце, което ми изпрати моя приятелка – за което сърдечно и благодаря. Не знам на кой е, но ако някой си го познае да свирка, за да го почета с удоволствие!

***

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

от тук: http://ninp.wordpress.com/2008/09/14/quote/
и тук: http://bella7.wordpress.com/2008/07/12/iskam-da-zna/

***

Орая, индиански вожд

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си. Дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна – “Да!”

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.

Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.

Когато нещо е смешно, внимателно се вгледай за скрита истина.

Джордж Бърнард Шоу

Чтобы предотвратить геноцид – нужно перемешать генофонд.

***

– Почему умных мало, а дураков много?
– Потому что пока умные думают, дураки размножаются.

***

Дружба между мужчиной и женщиной возможна только в одном случае: если у них обоих есть чувство юмора.

***

Лучше мягкое сердце и каменный пенис, чем наоборот.

***

Однажды какая-то глупая, бестолковая обезьяна так и не сумела научиться лазить по деревьям… Так началась история человечества.

***

Масоны – это самое известное тайное общество в мире.

***

Первым генно-модифицированным клоном была Ева.

***

Лозунг нашего государства: Если коррупцию не победить, то ее надо организовать и возглавить.

***

Ослепляет не свет разума, а тьма невежества.

тук: http://illa.wordpress.com/2008/09/02/down/ открих това, което препечатвам по-долу. Преводът е на http://illa.wordpress.com, а оригиналът, както е посочила авторката е Александър Иличевский. Не съм чел нищо негово, но след прочитането на стихотворението вече го считам за пропуск… Разрових се малко в нета и информацията която намерих за него е следната:

• Александър Иличевский в ru.wikipedia.org
• http://a-ilichevskii.livejournal.com – неговият блог
• http://metaphysis.narod.ru/content.htm – сайт с малко информация

снимката е от: http://www.afisha.ru/blog/21/page8/

***

Нанадолнище

Сега да отвикна да плача.

Вълците по селата преядоха с кучета.

Тишина настава, слушаш ли сам себе си.

Беше през зимата като обухме колата с вериги

и се качихме до Бакуриани. Пързаляхме се малко.

По склоновете на Кохта изведнъж се спусна

облак от сняг. Лифтът спря.

Последните скиори, после спасителите –

пресякоха млякото и ги няма. Аз се замотах,

та не усетих как огромното снежно мълчание

се притули над мен. Свалих ските,

за да не си счупя врата, и бавно се сурнах надолу.

Елите изскачаха ту вляво, ту вдясно.

Стволовете тънеха в безкрайност, скрити в мъгла

от върха си. Гигантска тишина

ме обгърна с цялото си сърце.

Нещо чувах в нея, не смогвах да се освестя.

Слязох в пълен мрак. В столовата

мълчаливият осетинец-готвач разсипа по чиниите

яхния, раздаде питки и буркан с мацони.

От Тбилиси още ни предупредиха,

че тъдява си е неспокойно,

осетинските села наоколо, някакви вълнения, пушкала.

Боже, какъв късмет сме имали,

та да не знаем, че съсед прогонва си съседа.

Как военно олово изтърбушва планината.

Защо стените на хотел “Иверия” са окадени от пернишки печки.

Колко мизерия и лъжи трябват,

че народът да изгуби милост?

През ваканциите играехме на шах и карахме ски.

Злото беше просто предмет за разсъждение,

понеже го имаше в книжките.

Даже изневярата на любимата

си беше едно приключение.

Никой не сещаше със сърцето, че злото е лъжа,

приравняване на живия с мъртвия.

И пак тишината се влива в малкия мозък.

Видях снимка – локва в покрайнините на Цхинвали.

Огромна локва, през която крачеше осетински четник.

Грохнал брадясъл старец притискаше автомата

към гърдите си – сякаш дете. В края на локвата

лежеше по гръб грузински войник

без обувки, слаби космати крака, стъпъла,

опънати като в “Разпятието” на Ел Греко.

Някой дръпнал тениската му върху лицето.

Хлътнал блед корем. Четникът

опустошено гледа право пред себе си.

Защо само с оръжие в ръце

държавата ни се нарича “родина”?

Защо пак толкова е близо времето,

като тогава, преди седемнайсет години в гората над Бакуриани,

вътре в облака, когато се смъквах в пълна безпросветност,

чувах новата епоха да тиктака в ушите ми,

да целува сърцето ми, да вледенява до смърт.

Защо вече трета неделя не чувам камбаните

на грузинската църква в пресечката “Зоологическа”?

Защо омразата се е предрешила като добро?

Защо Тбилиси е заточено в Чита, а древни държави

се сравняват с нефтени компании?

Защо Москва река се влива във Риони,

а Мисисипи като ъглополовяща разсича Междуречието?

(От силните бомбардировки пустинята

се обръща на пукнато огледало –

пясъкът се спича, плъзгат се самолети).

Защо най-добрият ми приятел – грузинец,

правнук на велик писател,

пиян като гьон, ми звъни от най-добрия

столичен азърбайджански ресторант,

където пие за крайцера “Москва”,

а той самият се дави от страх:

квартира под наем, дъщеричка на няма и година, шибана работа.

Затова ли тишината, отчетлива като прокоба на риба,

пак ляга като мъгла в краката ми,

и вече няма, няма къде да се спускам –

планината е бездънна, като Данте.

[HTML1]

Обичам жените, обичам ги лудо!
Жените приличат на някакво чудо!
Жените ме карат да пиша поема,
Жените ме карат на път да поема,
Жените поемат ме – без да ги карам,
С жените е лесно шест малки да вкарам,
Жените са моя любим шоколад –
Две следи отпред, две следи отзад…
Д2 и Део, и ето че пея –
Що пея, бе? Просто си нямам идея!
Тез ноти отвътре ми идват изглежда –
Обичам жените – от тяхната вежда,
До тяхното пръстче със нокът изгризан!
Обичам във тях като вкъщи да влизам,
Обичам да лягам на тяхната цица,
Обичам и боб да ми сипват в паница,
Обичам лъжите им – толкова сладки,
Обичам и техните тайни тетрадки,
В които разказват за мен и за него,
Историйки сглабят – подобно на “Лего”!
Обичам жените, когато са руси,
Устата обичам, която се муси,
А после шепти и целува вълшебно –
Целува на едро, целува на дребно,
И аз се превръщам в оргазмени крясъци,
Превръщам се в стон от побъркващи тласъци,
И става ми толкова кама и сутрешно,
Обичам жените – и външно и вътрешно!
Обичам жените и техните фокуси –
Грима да оправят, червилото, кока си,
Изкуствени мигли, гърди силиконови –
Стотици дьо тени и хиляди фонове…
Толкова средства във секс инвестирани –
Обаче, признавам, го правят с разбиране!
Обичам жените със поглед премрежен,
Обичам играта на силен, но нежен,
Обичам жените със ген флиртаджийски,
Приятелки първи с езичета змийски…
Обичам жените да черпя със уиски –
Обичам ги крейзи, и секси, и риски!
Звездите с онуй романтично мъждукане
От първото здрасти до второто чукане!
Обичам страстта да е още зелена,
Обичам с любов да говорят за члена
С онези редовни лъжи в дължините…
Дори и да пукна – обичам жените!
Обичам ги мокри, обичам ги голи,
Обичам жената за още да моли,
И с вик любовта да превръща във течност!
Обичам ги днес.
И утре.
И вечно.

Виж също: Ода за мъжете

• Няма грозни жени – има жени с рядка красота.
• Жената е като крепост: някой я превземат с щурм, дълги с обсада, трети с преговори.
• Ако жената бързо се отдаде на мъжа, това не е негова заслуга, а на всички мъже преди него.
• Жените могат всичко, само че някой се притесняват.
• Жената зад волана е като звездата в небето – ти я виждаш, но тя теб не.
• Да се ожениш заради секса е все едно да си купиш крава заради млякото и.
• Любовта от пръв поглед идва след втората бутилка.
• Колкото по-добре се виждат гърдите на жената – токова по-добре се запомня лицето и.
• С гола жена трудно се спори.
• Бракът е всеки ден война и всяка нощ примирие.
• По добре да имаш тяло, което всички искат отколкото да искаш тяло, което всички имат.
• Любовта е като обяда: жената първо предлага студеното, а след това горещото. Мъжът пък е като детето: първо посяга на сладкото, а ако жената му позволи – бързо губи апетит.
• Докато си млад се плашиш ако жената ти откаже, след това се боиш ако се съгласи.
• Съпруга: жена която веднъж събличаш, а след това цял живот правиш всичко, за да я облечеш.
• Жените са създадени, за да се обичат, а на да се разбират.
• Девойката трябва да я уговаряш, докато с жената можеш да се споразумееш.
• Гърдите – това е лицето на жената.
• Мъжът не е куче – на кости не налита.
• Ако аборта е убийство, минета е човекоядство.
• Собствените рога се виждат по-трудно от чуждите.
• Любовта е зла – можеш да се влюбиш и в козел.
• Жената е слабо, беззащитно същество, от което е трудно да се спасиш.
• Мъжът винаги иска, но не винаги може. Жената винаги може, но не винаги иска.
• За да уцели мъжкото сърце, жената се цели малко под кръста.
• Жената в начало съжалява мъжа, а после го желае. А мъжът в началото желае жената, а после съжалява себе си.

от: http://fishki.net/comment.php?id=37602

– Цялото изобилие, за което копнееш, вече е тук. Просто трябва да се настроиш на неговата вълна.

– Три неща обременяват душата ти: негативната нагласа, склонността да съдиш другите и дисхармонията.

– Всичко във вселената се движи. Няма да задържиш водата, като я стиснеш в юмрук. Отпусни дланта си, за да я почувстваш.

– Цялата Вселена се крепи на любовта, хармонията и сътрудничеството. Ако използваш мислите си в съгласие с тези принципи, ще преодолееш всяко препятствие.

– Вероятно ще се изненадаш да научиш, че не съществува нещо като нервен срив. Нервите не могат да се сринат. Човек сам прави този избор.

– Да имаш планове не винаги е нездравословно, но да се влюбиш в плана си е чиста невроза… Не позволявай на твоя план да стане по-важен от теб.

– Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.

– В трайна сметка, не е необходимо нищо да прощаваме, защото няма нужда нищо да осъждаме и никого да виним.

– Положителните мисли те настройват в хармония с вселената.

– Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.

– Само по себе си уличното движение не би могло да раздразни никого. То просто е такова, каквото е. И изобщо не му пука!

– Давай възможност на всичко да се случи.

– Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.

– Прошката е израз на любовта към себе си.

– Ако се отдръпнеш достатъчно назад, няма да ти бъде трудно да погледнеш на човечеството като на един човек.

– Онова, което виждаш, е доказателство за това, в което вярваш. Повярвай в нещо и ще го видиш.

– Цялото ти поведение е резултат от мислите, които го предшестват.

[HTML1]

Свали файла тук.