ще се влюбя за малко
не зная във кой.

ще потичам за малко
не зная към кой.

ще поплача за малко
не зная за кой.

ще избягам за малко
не зная от кой.

ще умирам за малко
не зная за кой.

ще се събудя след малко
а навънка порой.

Една заблуда в мене се роди
поживя за кратко и се изпари

Една любов в мен изгря
горя за кратко и се разпиля

Една надежда в мен се появи,
че ще се сбъднат моите мечти

Но уви, не ще си ти до мен
така светът е подреден

Уморен във ъгъла Съня стои
и бавно капят моите сълзи

Душата ми разпорена кърви,
но нощта е тъмна – не личи

А аз цяла вечер във ръка
стискам силно таз мечта

Тъй малка тя е, а така блести
заслепява всичките звезди

И ето няма те сега в нощта
тихо избледнява моята мечта

Моля те, за мъничко поне
заедно да я подържим в ръце

После отпуснатото и телце
в гробче ще положа да умре

Стана тихо, утрото дойде
О Господи, защо не съм дете

Да те обичам много искам аз
и да спре сега света за нас.

Махнах със уши,
вятър се изви

Махнах със ръка,
ураган се завъртя

Махнах със душа
и останах без глава

Едно кафе?
Къде?…Добре!

Жега, Трепет
Топлина, Сърце.

Път, коли
нерви и ръце.

Маса, кафене
устни и лице.

Пръсти жадни
писък, тишина.

Две души
една съдба.

Прегръщам те нежно, силно и бързо
а после ръцете ти ще търся в нощта.
Танцът дойде, повъртя се и тръгна
и остави след себе си толкоз неща.

Искам душата ти под ноктите си да забия,
искам с погледа ти вените ми да прережа
бавно в прегръдките ти да умирам искам
и с нежността ти кръвта си да попия.

Къде си? Покажи се! Ела да ме убиеш,
тялото ми на хиляди парчета да разбиеш.
Открадни дъха ми, евтино продай го
купи кибрит с парите и подпали ме…

Искам, Искам, Искам, Искам, Искам
няма щастие човек докато иска.
Затова ела с коня бял и рицарски доспехи
и ще ти дам всяко мое Искам.