Старомодно и не любовно,
в резултат на не липсване
На Г.В.
Да, мога без теб!
Мога да живея без теб.
Мога да дишам без теб.
Мога да се смея без теб.
Мога и да плача без теб.
Мога да тичам без теб.
Мога да съм щастлив без теб.
Мога да заспивам без теб.
Мога дори да те сънувам – без теб.
Мога и да се събуждам без теб.
Мога да съм грижовен без теб.
Мога да съм любовен без теб.
Мога да съм горделив без теб.
Мога да съм смирен без теб.
Нещо обаче, не мога без теб:
да ти кажа, че ми липсваш.
Че ми липсваш, когато живея и дишам.
Когато се смея и плача.
Липсваш ми в устрема към щастието.
В моментите на отварянето и затварянето на очите.
Липсваш ми, когато искам да се погрижа за теб.
Липсваш, когато желая да ти дам Любовта ми.
Гордост, когато изпитвам от нещо ми липсваш.
Смирен, когато се спра – ми липсваш.
Нещо обаче, не мога без теб:
да мога без теб!
Много е красиво стихотворението.Благодаря.А на всичкото отгоре е и написано от този, дето не вярваше че го може.ЕТО . Прекрасно е.
Аз също не моге да дишам вече без теб.Отдавна
Любенце, страхотно е! Мога да кажа само едно голямо браво! Ужасно много ме развълнува :)
Прекрасно,вълнуващо,иска ми се да не мога и аз без някого……
Прекрасно е!!!
Мога ли да го изпратя на приятели и моля за автора!?
Можеш Бранимире! :) Авторът съм аз :)
Много, много яки хора и не само! Възхищавам се и се присъединявам към ревностно следящите~