Тъй в мойте мисли или наяве
и липсвайки, си вечно с мене ти.
Но ще убегнеш моите мечти,
със тях съм вечно аз,
и с тебе – те.
И ако спя, пак твоето лице
събужда в мене спящото сърце.
Шекспир, сонет 47.
Тъй в мойте мисли или наяве
и липсвайки, си вечно с мене ти.
Но ще убегнеш моите мечти,
със тях съм вечно аз,
и с тебе – те.
И ако спя, пак твоето лице
събужда в мене спящото сърце.
Шекспир, сонет 47.