Въпросът е философски, етичен, морален или по-просто казано пиянски. Защо пиянски. Защото си го представям да се нищи в долнопробна кръчма между отбраното, начетено и вечно опиянено присъствие на същата тази кръчма. Разбира се, че мъжко. Вие представяте ли си, жени да дискутират темата? И то пияни, абсурд! Но, не че не е възможно. Просто ако конкретизират жената до свекърва, секретарка, колежка може би тогава темата ще има резон за тях.

Да се върна на въпроса от заглавието. Логиката на мисълта или мисълта на логиката в тясно сътрудничество със задължителния в този случай риторичен въпрос: „Ти мен уважаваш ли ме?“, може да ни отведе в няколко интересни свята. Тях да ги опише дори и стройната квантовата механика с всичките и принципи на неопределеностите и дуализми за произхода на светлината ще бъде безпомощна.

Един от светове ще бъде свят на благоденствието, бирата, мръсните чорапи и пране, и разбира се, свят на прилежно изстисканите пасти за зъби (нещо абсолютно невъзможно ако имаше жени – както знаем тогава пастата се стиска по средата… дали има нещо фалическо в цялата работа не знам). Ще цари мир. Войни няма да има. Освен, че ще бъдат безсмислени – няма жени, за които да се водят, няма да има и време за бойни действия. Има толкова мачове и Ф1 състезания, които трябва да се гледат по единствените два световни телевизионни канала: „Световен спорт“ и „Ф1 свят“. Ще има безкрайно много тъпи и глупави изобретения. Голяма част ще са изобретени от еволюирали микроорганизми от неизмитите съдове в мивките.

Престъпления и обири няма да има. Няма за кого да се обира. Баби за обиране също няма да има. Пред кого да се фукаш тогава с дебелите пачки и спортните коли. Освен това, е много по-интересно да поправяш колите с приятели, отколкото да ги караш и още повече да возиш някоя мацка в тях. И по-малко грижи. Имало е нелепи случаи на пробити с токчета кожени тапицерии и разляти кафета. Това трудно се преживя от слабите мъжки сърца.

Ами нагонът? Ще попитате вие. Много е вероятно тук там, да се забелязват хора увити с бели чаршафи през едното рамо. Наследници на древните римляни – прекрасни люде от античността, така изящно ценящи мъжката красота и ласка. Но дори и те изчезват, няколко часа след началото на поредно Световно по футбол или Ф1.

Понякога, мъжете ще сънуват кошмари. Ще плачат като малки деца и ще захапват и смучат крайчетата на възглавниците или гърлото на някоя от бирените бутилки пръснати в леглото. Ще се чувстват самотни и гладни. Ще сънуват как дядото на съседа нежно ги завива и им готви пълнени чушки и сърмички. Държи ги за ръка и ги води в парка да си играят. Ще пропусна описанието на частта от кошмара, свързана с кърменето. Те няма да разбират смисъла на този сън, защото няма да познават нито бабите, нито майките, нито жените си (т.н. заместители на майчините цици).

Такива неща си мислеше Семи – сперматозоидче от многомилионната армия на Адам. Внезапно се чу отхапване, слюнка текна от крайчетата на устните. Погледа трескаво заигра и кръвта се насочи към най-съдбоносната част от тялото. Сърцето. Няма нищо по-вкусно от узряла, зачервена ябълка.

И така си замина един чудесен мирен свят.