Публикувано в е-вестник тук.

[inspic=4339,left,,300]Три буркана със стотинки и левчета, събирани 3 години и половина…

1495.53 лв. Това се оказа сумата, която събрах.

В дните преди Коледа, ги занесох в монетния двор на БНБ и си купих с парите билет за Куба…

Миналата година също бях там. Може да прочетеш тук. Тази година прекарах там две седмици с група от 10 латино-запалянковци като мен, пропътувайки над 1500 километра през острова.

Пури

Ароматът на пури в Куба се усеща още като слезеш от самолета на летището. Вътре в самото летище пушенето е забранено, но миризмата те посреща, защото навсякъде около сградите се пуши. Наоколо отвън се виждат угарки от пури, пепелници пълни с фасове от пури.

Едва ли има град с по-специфична миризма от Хавана. Във въздуха се усеща смес от аромат на пури, изгоряла нафта и масло от стари автомобили, влага и топлина.

На самото летище може да си купиш почти пълния набор от пури и цигари, които се произвеждат в Куба. Противно на очакванията цените на летището не са толкова високи. Кутия кубински цигари, например H. Upman пакет струва 0,8 кука (cuc – конвертируемо песо – 1,17 кука e равно на 1 евро). Иначе местните плащат с песо насионал (виж по-долу).

Кутия цигари „Ромео и Жулиета” струват около 1,2 кука – към 1 евро.

Кубинските цигари са от тютюн за пури, не са като другаде по света. Много силни, специфични, много катран и никотин, но в производството им няма никакви химикали, добавки и т. н. Фасовете не миришат гадно като на другите цигари.

[mygal=cuba_2010_2_1]

На летището кутия пури Cohiba 25 броя – средно качество (каквито в България се продават между 15 и 30 лв. бройката) струват между 50 и 70 кука – около 50 евро. Тоест – 1 пура за 4 лева. Пурите са пресни, меки, не са изсушени като в България. Няма залежала стока, само пресни пури всякакви видове.

Още от летището се срещат черноборсаджии, които предлагат пури, като използват специфичния за Куба начин да ти привлекат вниманието с едно тихо подсвиркване, по-точно просъскване – псссссст, псссст – и като се приближат до теб, тихичко ти казват – „Коиба” (Cohiba). Не са досадни и като цяло са много добронамерени. Те предлагат всички възможни марки пури. При тях една пура Cohiba струва… относително. Въпрос на пазарлък. Ако се спазариш, може да вземеш за двойно по-евтина цена от магазина на летището.

В Хавана търговци на пури се срещат почти на всеки ъгъл. Почти навсякъде съскат тихичко по същия начин, за да ти привлекат вниманието. В по-малките улички, особено на стара Хавана, някой се изравнява с теб на тротоара и тихо нашепва: Коиба! (Cohiba). Наблягат на тази марка, защото очевидно е най-популярна сред туристите.

Не съм голям познавач, но видовете и качеството пури в Куба са безброй. Има например Cohiba, които струват и до 800 евро кутия от 25 броя – в магазините на скъпите хотели. Те са от високо качество подбрани листа от тютюн, съзрявал и ферментирал при определени условия, на самата пура е изписана реколта 2005, 2007 и т. н. – като виното.

Но и тези от улицата са много добри на вкус, меки, пресни и ароматни. Някои са правени нелегално, от най-различни качества тютюн, други са крадени от самите работници по фабриките за пури. Скромната ни група от 10-ина души, които пристигнахме да пътешестваме на острова, си купихме общо повече от 15 различни марки и вида пури, от които нямаше нито една лоша.

Когато ходихме до прочутата местност Пинар дел Рио – на около 150 км на Запад от Хавана, известна с невероятни гледки и с може би най-качествения тютюн в Куба, видяхме ниви с млад тютюн, 10-ина сантиметра високи растения.[inspic=4349,left,,0]

На спирката на автобуса имаше малка фабрика за пури с различни марки. В зависимост от тютюна и вида на пурата, слагаха съответните стикери на марките Cohiba и Partagas. А отделно комплектоваха по 5, 10 или 20 броя на връзки, без стикери. От тези без стикерите пушат кубинците, навсякъде из острова. Но те не отстъпваха по качество на тези със стикерите.

Усещането е страхотно да си купиш и изпушиш пура, сгъната преди 3-4 часа. След сгъването пурите престояват в специална дървена преса от две 2 части с улеи, в продължение на 2 часа. След това ги връзват на връзка (виж тук повече как се правят пури). Макар и малка, фабриката имаше сертификат, гарантиращ качеството на пурите. Най-малката част от фабриката беше мястото, където се сгъваха пурите, със стари дървени инструменти и резачки. Другите помещения бяха с тютюни на бали и на връзки. Отпред – малко магазинче.[inspic=4344,right,,350]

А наоколо беше полето с тютюна. Видяхме един човек да оре нива, за да сади тютюн, с два вола и дървено рало.

Известно е, че за производството на тютюн в Куба е забранено използването на изкуствени торове и инсектициди.

Всяка една пура от острова е свита ръчно, независимо от размера. Никъде не видяхме и не чухме за машинно производство, макар упорито да питахме дали има и такъв метод.

Смешно беше, когато няколко души се хванахме, че едновременно духаме от края на пурата, който трябва да се запали, тъй като малко преди това бяхме разбрали, че това е един от методите за проверка на качеството на пурите. Всяка една пура трябва да пропуска определено количество въздух, като надуеш наобратно през нея от страната, от която се пали. Във фабриката „Партагас” зад Капитолио в стара Хавана видяхме машина като шкафче, в която пъхаш пурата в един отвор, отвътре излиза въздух и един манометър показва налягането на въздуха. [inspic=4340,left,,350]На скалата е отбелязано докъде трябва да стига налягането за нормална пура. В София ми се е случвало да си купувам маркови хавански пури с етикети, стикери, които страшно трудно се пушат, опъваш, опъваш и едва пуска. Тук въобще не попаднахме на такива, дори без етикет.

Макар че втори път идвам в Куба, пак не успях да разгледам цялата фабрика „Партагас”. Остана за следващия път.

Пари и бакшиши

Местната валута песо е два вида – монеда насионал – с което пазаруват и получават заплати местните, и песо конвертибле (наричат го още cuc – кук), което е за туристите. Нещо като лева и боновете-валутен лев за Кореком при комунизма в България.

Само че и двата вида песо са банкноти, докато в България боновете за Кореком бяха хартийки.

Туристите наричат конвертируемото песо кук, а местните му викат се-о-се.[inspic=4347,left,,350]

Конвертируемото песо се обменя 1,15-1,17 за 1 евро. Курсът се определя от държавата. Навсякъде, където има обменни бюра – кадека (cadeca) или каса де камбио – по хотели, по улици, на аерогарата, няма шанс да те излъжат, защото курсът е един и всички бюра са държавни.

Още с пристигането си обменихме по 300 евро в тази валута и по 15 евро в местното песо. Пачката банкноти от местното песо надхвърляше десетокартно по дебелина банкнотите конвертируемо песо…

По изгодно е да се обменя евро, защото върху доларите тук има една допълнителна комисиона 10-15% при обмен на валута.

Кубинците получават между 10 и 15 евро заплата месечно.

Запознахме се с една жена, бивша преподавателка по български език в Хаванския университет, чиято пенсия беше 10 долара – 200 песо насионал (монеда насионал). Жената изпрати по нас на своя приятелка и бивша колежка в България 200 грама особен сорт черен боб. Това пликче се оказа месечната дажба на възрастната жена. Плюс него за месеца получава с купони 200 мл олио, малко сол и сапун. Тези основни продукти са извън пенсията от 10 долара.

С песо насионал местните могат да си купуват плодове от пазарите – кило ананас струва 20-30 песо, кило банани за ядене (има и за пържене) – пак 20-30 песо. Има домати, малко по-скъпи – към 40 песо килото. Много вкусен плод е фрута бомба – така викат тук на папаята – струваше към 30 песо килото.

С песо насионал туристът може да се прехранва евтино, ако знае местата, от които пазаруват евтино местните. За едно евро от такива места може да се купи един сандвич или една бира. Иначе по местата за туристите бирата е между 2 и 4 евро – същата местна марка. В заведението има меню с две цени – примерно сандвич струва 20 песо насионал (1 евро) или 2 кука (песо конвертибле – 1,90 евро). С каквито пари имаш – плащаш. С песо насионал ти излиза по-евтино.

Голяма част от кубинците в Хавана живеят от бакшиши. Струва ми се, че най-добре финансово са шофьорите на таксита. Напомнят тукашните софийски таксиджии „1280” по манталитет. Голяма част от колите са стари лади, жигулита и москвичи. Но 90% от тях са с лети никелирани джанти. Повечето таксита са без таксиметрови апарати. Тези, които имат, не ги ползват. Сядаш и се пазарищ. Той казва една цена, ти трябва да кажеш под половината от неговата, за да се разберете по средата. 3-4 песо конвертибле (кука) излиза един курс из Хавана на разстояние 3-5 километра. Разстоянията не са големи.[inspic=4353,left,,350]

Туристът като седне да яде в кръчма, задължително до масата му идва да му свири малък оркестър от 3-4 души. Не е лошо, но след 3-4 парчета искаш да се отървеш и трябва да им бутнеш бакшиш от 1-2 кука.

По улиците на Хавана има много просяци, които използват всякакви методи, за да измъкнат кукове от туриста. Най-безобидните начини са да позират в колоритни одежди с огромни бутафорни пури, някои от които дори не ги запалват. Например двойникът на Хемингуей пред хотел „Амбус мундос” е точно копие на писателя, позира с туристите и си докарва вероятно по 20-30 кука на ден.

Има просяци, които почват да разказват на развален английски някаква много драматична своя история, за да предизвикат съчувствие. Просят за детска количка, мляко за бебето, лекарство за брата и т. н.

В музеите, в голяма част от които е разрешено да се снима, туристите обикновено дават по някое песо на уредничките. Те заговорнически те водят да покажат някоя картина, скулптура за снимка…

По-късно, като пътувахме с автобуси през Куба, беше утвърдена практика да оставяме на слизане бакшиш на шофьора в една купичка до волана. И в четиризвездния хотелски комплекс на остров Санта Мария, където бяхме настанени ол инклузив, оставяхме бакшиши на сервитьорките…

(следва – Със стотинки до Куба – 2. Хавана и мохито + фотогалерия)