На Г.В.

Готовността е важна. Тя – да бъде изядена. Той – да я изяде. Така всичко е лесно. Търсенето, избирането и отдаването е приключило.

Той бавно я взима в ръце – гола и пряма. Внимателно, но уверено я поставя в пещта. Изчаква търпеливо, докато придобие нужният загар и температура. Без да се страхува от горещината й, напротив – чуди се дали малко да не се изгори, я вади и поставя на масата.

Предварително е избрал най-добрата и вкусна мазнина. Още гореща гребва и нежно размазва по цялата и повърхност. Докосва я леко, но достатъчно силно, за да достигне и най-малките и грапавини. Изчаква добре да попие и я поръсва с ароматни и стимулиращи апетита подправки.

След като тя – вече е готова, той я взима отново с ръце, нетърпелив да усети вкусът й.

Поднася я към устата. Захапва от единия край и задържа за момент. Върховете на зъбите му, плътно я стискат от двете добре изпечени страни. Шанс да се измъкне вече няма. Но тя не се дърпа. Опипва с език повърхността й. Изучава ръбчетата, издатините, поръсената с вкусни подправки повърхност.

Коремът му лекичко се свива, от заливащите го вече импулси.

Зъбите увеличават натиска. Впиват се в тъканта й. Без писък само с леко пращене част от нея се отчупва. Тази част вече е само негова. Има възможността с език да усети цялото парченце. Бавно я смила между зъбите си и преглъща доволен. Тя влиза все по-надълбоко в него, а той все по-категорично я обгръща. От този момент – тя ще го храни, а той ще се засища.

Идва редът и на следващото парченце от печената филийка…