За втори път намирам или ми изпращат (благодаря Иве), информация за „малък дом“. Къща с минимални, даже микро размери проектирана за живот. Зачудих се, дали това може да е мода или закономерност. Животът който водим става все по-голям. С големи помещения, големи градини, големи телевизори, големи коли. Като че ли намаляват само размерите на мобилните телефони. Намалява и времето, което ни остава за живот. Времето за близките и приятелите. Времето, когато можем да се почувстваме част от природата.

Твърде малки са тези къщички. Приличат на дрехи, които обличаш вечер преди лягане. Сутрин ставаш и след като си ги подредил (за по-подредените) ги поставяш на поляната.

Не е традиционно. Плаши и изглежда непригодно. Но от друга страна тези къщички може да ни дадат нещо, което вече повечето от нас сме забравили какво е. Близост. Забравили сме за нея, лягайки си вечер в огромните 200 персони легла със студени копринени завивки.

Не искам да вярвам, че за да си припомним за безбрежността на любовта, щастието и човечността, трябва сами да си направим къщи с размерите на клетки. Клетки, в които да преоткрием пак това, което сме загубили в големите и просторни домове създадени с цел да ни е широко.

[inspic=3890,,https://ljube.com/363,]