…Ако са поотделно са само шайнове – много красиви, но безполезни.
Любовта е феномен, който ни кара да се чувстваме като мъглявините, в които се раждат Галактики, Светове… Кара ни да творим и създаваме за този, когото обичаме. И рядко се раждат грозни неща.
Според мен обаче, твърде често забравяме да се съобразим с обекта на любовта ни. Дали този свят, който създаваме му харесва. Дали ще му е уютно и сигурно в него. Като че ли по-скоро го изграждаме, ние да се почувстваме по-защитени като му засвидетелстваме чрез творението си нашите чувства.
Любовта мисля е онова нещо, което е между срещнатите погледи на влюбените. Силата в много мъничкото празно пространство, което се образува при докосването. Онази енергия, която пренася „Обичам те“ от трептящите гласни струни до застиналата в очакване мембрана на ухото.
Нещото, което обединява горните неща е невъзможността тези сили да бъдат опитомени и подчинени. Те дори не се поддават на описване. Само загатват за съществуването си. Любовта е свобода. Тя е като пулса. Трябва да натиснеш лекичко, за да го усетиш. Ако натиснеш силно има опасност да го спреш.
Затова смятам, че трябва да се създава заедно. Иначе има риск някой да остане с излъгани надежди. Някой да стане тъжен. Бих се изразил така: Любовта трябва да се танцува от двама. Ако са поотделно са само шайнове – много красиви, но безполезни.