Вселена
Свят
Живот
Смърт
Раждане
Емоции
Тъга
Обиди
Чувства
Докосвания
Болка
Радост

… и още много други познати и непознати ни усещания, с които сме заобиколени и си мислим, че живеем. Грешка. Голяма грешка. Сбърках вратата. Но тази врата е друга, не като в песничката. Може да се случи така, че и да не успееш да излезеш – за добро или зло.

Дойде времето на гевреците.

Ние сме гевреци и живеем в хартиен плик.

Направени сме с материал от толкова много места. Добре гледани и поддържани, уютни готови много дълги години да дават добра продукция. Или пък такива заградени набързо, набързо обработени, некачествени. Тестото ни е замесено от хора, случайно срещнали се, случайно разбрали, че могат да правят гевреци. Понякога сгрешили в преценката, понякога не.

Раждаме се кръгли и завършени в повечето случаи добре изпечени и с дупка по средата – за да ни хване по-удобно живота. Може да се случи така, че да имаме дефект. Да сме прекалено сурови, Или пък прекалено изпечени. Или пък разплескани. Или пък много тънки или дебели. Варианти много.

Но единственото сигурно нещо е неясното ни бъдеще.

Къде ще ни складират? Колко време ще стоим там? С какви други гевреци ще бъдем? Те ще стоят под или над нас… Никой не може да отговори. Шанс. Съдба.

Правят ни скъпо. Продават ни евтино. Ние пък не си знаем цената.

Кой ще ни купи? Къде ще ни изяде? Ще ни докосне ли изобщо някой? Ще усетим ли допира на Човешки пръсти върху нас. Ще видим ли радостта в детските очи от това, че ще утолим нечий глад?

Има гевреци, които не искат да се качват нагоре в хартиения плик. На тях им е добре там – долу. Топло е. Уютно и сигурно. Не са заплашени от нищо. Но дали не рискуват да изстинат преди някой да разбере, колко всъщност са вкусни? Има и такива, които непрекъснато се търкалят нагоре. Стъпват смело и безразсъдно. Не си дават сметка, че стъпват върху себеподобни. Не се замислят като видят, че някой подобен на тях е стъпил накриво и е политнал я надолу, я извън плика.

Хартиеният плик е вече празен. Станал е несигурен и студен. Отишла си е младостта с нейната топлина. Останала е огромна дупка към небето на върха на смачканият му връх. Дупка която никога повече няма да бъде запълнена. И драмата на геврека е, че никога повече не би могъл сам да я достигне и да се измъкне.

и след това:

се случва да те върнат обратно в завода. Разтрошен и пресят. Омешан с новото зърно. Един вид гевречешко прераждане. Но Нирвана няма.

или идва Бялата светлина. Но този път не през дупката на плика – ами през дупката на геврека.

Геврека си отива. Доволен, че е нахранил. Доволен че са го избрали. Отива си отритнат поради дефекта си. Отива си и дава сили на някого. Изтъркулва се. Отива си нахапан. Или пък цял. Опипан или недокоснат.

*** <- звездички не разделител

Дали се замисляме, че за да се родят милиардите звезди, Галактики някъде е имало голям Взрив. Някъде се е взривило нещо, което е било пораснало и достигнало зрялост след това остаряло и закономерно дало живот на друго нещо. Не е тъжно да знаем това – просто не трябва да го забравяме.

Парадоксално, но от изразходваните неща с невероятна мощ се раждат новите. Като че ли умирайки старите неща си запазват енергията, за да създадат новото. Нещо по приспособено и подготвено по-добре да оцелява.

От невероятния Взрив се образуват безброй песъчинки, които при добър шанс се слепват и никога повече не се разделят. Те слагат основите на нещо ново, силно, голямо, безпрецедентно. Те са много малки и не се забелязват от другите. Но са изключително важни, защото те са част от всички други подобни на тях, с които заедно създават. Те градят светове, съдби, животи.

Светове изпълнени с непознати и познати същества, звуци, цветове. Светове, които бавно ще растат и ще се заселват. И после…

…ще се Взривят отново…

––––––-

Снимката е от фейсбук, който си я познае, моля да се обади, за да напиша, чия е.