Благодаря ти Господи,

че не чу молбите ми. Благодаря ти, че постъпи разумно и се въздържа от ролята си.

Благодаря ти, че не ме превърна в куче, за да я гледам в очите и да мога само да махам с опашка.
Доволен съм, че не ме превърна и в котка със странен нрав, да не мога да се привържа към нея.
Благодаря ти, че не ме послуша и не ме превърна в славей – та да я омайвам с песни, а в клетка да стоя.
И на мечка съм благодарен, че не ме направи – та да я топля с кожуха си през зимата.
Благодаря ти, че не ме превърна в орел, който да я наблюдава от високо и да знае винаги къде е.
В река Благодаря ти, че не ме втечни, в която да се къпе и мие косите си.
Благодаря ти, че не ме направи и въздух в дробовете и.
И като дреха върху снагата и благодарен съм Ти, че не ме облече.
На ръкавици да топлят прекрасните и ръце, Благодаря ти, че не ме постави.

Господи, само за едно те моля:

Не слушай молбите ми!
Остави ме такъв какъвто съм – несъвършен.
Но човек.
За да мога да я
обичам
истински
макар и по човешки – несъвършено. Защото Господи, дарил си ме със съвършената Любов. Но не съм се научил да я изпитвам съвършено. За това искам да си остана човек. И да се науча да я обичам – съвършено.

Да обичам така, както обича кучето – вярно и без колебание.
Така както обича котката – без да се привързва.
И славеят както обича чрез песните си.
Да обичам по мечешки – топло през зимата и леко тромаво през лятото.
Орелът както обича от високо – винаги да знам къде е – да е готов да се спусне при нужда.
Да къпя косите и, и да не спирам да тека около тялото и.
Въздухът както обича да запълва пространствата – така да я обичам.
Да обичам както дрехата, но да мога и в гардероба да почивам.
Ръкавиците както обичат да пазят ръцете и – така да я обичам.

Да я обичам така, както само един човек може да обича. Със страст. С чувства. Радост и тъга. Смях и сълзи. Надежди и разочарования. С трепет и очакване. Търсене и намиране. Поглед и думи. Със стих и с проза. Пълзене и бяг. Докосване и без. Със страх и със смелост.

С душа и със сърце.

Защото знам, че само така Господи, ще стигна по близо до Теб. Не като искам от Теб. А като позная себе си. Като позная Любовта – такава каквато е, а не такава каквото искам да бъде. Само тогава, ще мога да се издигна на крилете и. И да полетя.

С НЕЯ.

Към Теб.

Защото, щастлив е не този който иска, а този който е.

Амин.