Сакат съм, когато за тебе си мисля,
когато мислите крепят се от шина.

Сакат съм, когато с тебе говоря
и думите куцат подпрени на рима.

Сакат съм, когато с тебе се смея
а смехът нежно превързва сълзите.

Сакат съм, когато с тебе си плувам
но само се нося безрък по вълните.

Сакат съм, в тебе когато аз гледам
и мозъкът бавно избожда очите.

Сакат съм, когато тебе прегърна
а ръцете гордо ги режат мечтите.

Сакат съм, когато бягам към тебе
а разум жестоко краката отсича.

Сакат съм, защото така те копнея
че заедно с тебе – него обичам.