Една заблуда в мене се роди
поживя за кратко и се изпари

Една любов в мен изгря
горя за кратко и се разпиля

Една надежда в мен се появи,
че ще се сбъднат моите мечти

Но уви, не ще си ти до мен
така светът е подреден

Уморен във ъгъла Съня стои
и бавно капят моите сълзи

Душата ми разпорена кърви,
но нощта е тъмна – не личи

А аз цяла вечер във ръка
стискам силно таз мечта

Тъй малка тя е, а така блести
заслепява всичките звезди

И ето няма те сега в нощта
тихо избледнява моята мечта

Моля те, за мъничко поне
заедно да я подържим в ръце

После отпуснатото и телце
в гробче ще положа да умре

Стана тихо, утрото дойде
О Господи, защо не съм дете

Да те обичам много искам аз
и да спре сега света за нас.