Ода за лайното и човека

Много сладко стихотворенийце, което ми изпрати моя приятелка – за което сърдечно и благодаря. Не знам на кой е, но ако някой си го познае да свирка, за да го почета с удоволствие!

***

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

32 thoughts on “Ода за лайното и човека

  1. Ахахахахахахахах!!!! Уникално е!!! :) евала на писателя незнаен!!!!

  2. Това го рецитирах веднъж с апломб на една трапеза и щеше за малко да има починали от смях. Доколкото знам, авторът се казва Бате Мишо.

  3. Ba koito go e napisal tova e strashen genii.Naprao stihcheto kyrti ot sqkade.Daje do kenef mi se ne odi shot mi e mychno da se razdelq s moeto nali……… „L…O“

  4. а за това какво ще кажете !?!

    Пиша ви едно стихотворение
    за лайното, мойто вдъхновение.
    Мирише, нямам зрение,
    и апетит нямам, зле ми е!

    Ала оцелях, не се предадох,
    ама се чудя, такова ли го ядох.
    Лайната, те любов са най-голяма,
    най-мий` кеф кат` серим двама,
    на сняг кат` сера пуска пара,
    от туй сране ми са иба фара,
    кафяво и мирише – туй муй чара,
    топло чак горещо – не се бара.

    Седим и за лайна говорим в автобуса,
    пред нас бангия руса гледа със погнуса.
    „Какво се мръщиш? Лайна не си ли яла?!
    Кат` та гледам ква си харна, май си са насрала.“

    „Такива сте вие мъжете, гъзовете ви миришат!“
    Ами миришат, как ни ша миришат
    кат няма пари за вестник, че да са обришат.

    Да чукам искам бангии страстни,
    а кат са напия поря потреси ужасни.
    Бяло излиза, в кенефа влиза, що е то?
    Събрано, изсрано, два дни в гъза държано амфет лайно.
    Пръдня с диария е анална ария-
    сереш в Бургас, а мирише във Бавария.

  5. Angelcho, това дето си написал е голяма простотия. Докато стихотворението горе е поезия – изкуство!

  6. Детство мое проклето и мизерно,детство мое така си ми нетребно,все се мъча трактор да обърна,яхнал тойота при тебе да се върна

  7. Тъй смешен сутрин е кенефа,когато дрискам вид гумени лаина и тогава аз разбирам че това е огнена стрелба

  8. Тъй смешен сутрин е кенефа,когато дрискам вид гумени лаина и след молко аз разбирам,че това е огнена стрелба

  9. а за това какво ще кажете !?!
    Пиша ви едно стихотворение
    за лайното, мойто вдъхновение.
    Мирише, нямам зрение,
    и апетит нямам, зле ми е!
    Ала оцелях, не се предадох,
    ама се чудя, такова ли го ядох.
    Лайната, те любов са най-голяма,
    най-мий` кеф кат` серим двама,
    на сняг кат` сера пуска пара,
    от туй сране ми са иба фара,
    кафяво и мирише – туй муй чара,
    топло чак горещо – не се бара.
    Седим и за лайна говорим в автобуса,
    пред нас бангия руса гледа със погнуса.
    “Какво се мръщиш? Лайна не си ли яла?!
    Кат` та гледам ква си харна, май си са насрала.”
    “Такива сте вие мъжете, гъзовете ви миришат!”
    Ами миришат, как ни ша миришат
    кат няма пари за вестник, че да са обришат.
    Да чукам искам бангии страстни,
    а кат са напия поря потреси ужасни.
    Бяло излиза, в кенефа влиза, що е то?
    Събрано, изсрано, два дни в гъза държано амфет лайно.
    Пръдня с диария е анална ария-
    сереш в Бургас, а мирише във Бавария.

  10. Ето друго малко философско :

    Лайно съм аз и в този час
    лайна очаквайте от мойта паст
    лайняно е това което върша
    лайно съм и като лайно ще свърша

    Да бях говно си мислех аз
    че повече цени се то сред нас
    че мазно е и хубаво ухае
    като се пльосне лекичко играе

    Или пък мисля си да бях фъшкия
    но за да бъдеш като тия
    трябва да си доста печен
    и от задник с труд извлечен

    Но аз съм нито мазен нито печен
    лайно съм – на лайнарщини обречен
    и в мъката ми да не ми е тежко
    успокоявам се че съм човешко

  11. Това беше много ама много смешно браво на писателя

  12. Автор е Пеньо Пенев ,има доста такива оди непубликувани ,но в интернет може да се намерят

  13. Горното добро произведение „Ода за лайното“ е от Драго Симеонов, който е водещ в радио „Дарик“. Беше на времето публикувана цяла книга, даже илюстрована, но изчезна от нета за съжаление. Който може да я възстанови да пише. Много е добра и смешна. Драго Симеонов явно е много кадърен и умен автор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *