Това мило нещо поникна в нишата на шофьорската врата зад пантите :)

… за живота граници няма, къде ще се зароди и колко време ще продължи. Но ми стана много мило на туй живо нещо. За мое съжаление обаче, не успях да го присадя. Докато се наканя да отида в някой сервиз да свалят вратата, защото това беше единствения вариант да го измъкна живо от там – то умря.
Може би, когато искаш да се грижиш или да спасяваш живот – не трябва да се каниш – правиш го. Време няма. Не трябва да оставяме днешните грижи за утре. Днешната обич за утре. Днешната любов за утре. Днешната помощ за утре. Защото утре, понякога е в друг живот и свят.