Като уебмайстор на bmc.ljube.com искам да пусна един постинг от категорията Галерия. Много силно ме развълнува, не искам да го коментирам, защото не съм бил в такова положение и няма да кажа предполагам нужните думи!

––––––––––––––––––-

Здравейте,
Казвам се Венцислав Венетков Миланов кръгал сирак съм на 22год.,и съм студент в ТУ-София.Зная,че всички Вие сте доста заети с работата,която правите,но искрено се надиавам да обърнете внимание на писмото ми.От малък се занимавам с пеене и рисуване и винаги съм искал с това да се занимавам и да мога да помагам на даровити деца сираци!Ето и накратко моята биография:
Здравейте !

Казвам се Венцислав Венетков Миланов роден съм през месец янулари 1984 г. В град Перник от неизвестни родители , който са ме изоставили в родилоно отделение едва десет месечно бебе , за радост и утеха се пояавиава една добра и любяща майка , която прояавиава интерес към безпомощното бебенце- “аз” и решава да ме осинови и да ме дари с майчината ласка и обич , която дори и за десет месеца не биях получил от така неизвестните за мен и до ден днешен родители , но аз се гордея , че първата промълвена думичка от мен , която казах е думичката Мама , а тази думичка е моят непрестанен дар към жената , която ме дари с майчина обич. Годините си минаваха аз растиях и се развивах , радвах се на живота , докато сътбата отново реши да ми забие нож в гърба.
На 24.12.1996 г. В Работническа Болница гр. Бобов дол във вътрешно отделение от остра бъбречна и сърдечна недостатъчност , хипертония и хроничен нефрид на 52 г. издъхва моята Майка , от което аз завинаги оставам сам и триабва да тръгна по не лесният път на живота . Тогава на помощ се притича един много добър човек за мен , човек който е посветил живота си в това да се грижи за здравето на най-хубавите създаниа на земята децата. А този добър човек се казва Д-р Сотир Стефанов Богословов добре известен педиатър за югозапада.След случилото се д-р Богословов незабавно се свърза с Директорката на Дома за сираци в гр.Дупница и направи всичко възможно зада ме приемат в дома, в който изкарах детството си и завърших основното и средното си образование с 5.65-един от отличниците на випуска. След което реших да кандидатствам в Педагогическия Колеж “Св. Иван Рилски” специалност Труд и техника и Изобразително изкуство а година по късно кандидатствах в ТУ-София и за радост ме приеха още в първо класиране. Единствената утеха , която имам през годините е дарбата ми да рисувам и пея , което ме крепи все още да вървя напред и напред. Мога да съм израстнал в Дом за сираци но никога не мога да скрия това , че аз там се научих да цения хубавото от грозното и лошото от доброто , научих се още да казвам благодария на хората и да обичм. Сегашният Венци който съм в момента го дължа на на директорката , възпитателите и целият персонал , които ме възпитаваха и отглеждаха до моето завършване и напускането ми на дома.
Директорката Г-жа Красимира Александрова видя , че имам талант и заедно с двама-трима възпитатели и аз направи така , че да доразвия таланта си и да мога да покажа на хората какво мога.
През месец Май 1998 г. Участвах в конкурса “Светът през децките очи” организиран под патронажа на Г-жа Елена Костова председател на фондация “Бъдеще за България” , където се представих с две мои рисунки “Деца сред прородата” и “Лазарско хоро” не искам да скрия , че получих първа награда от близо 500 те участника , но не спрях до тук а продължих отново напред. Две години по-късно през м. Март 2000 г. Направих първата си самостоиятелна изложба , която бе представена в партера на общинската зграда на Община Дупница там картините се продаваха и средствата от продажбите бяха за закопуване на материали по рисуване на децата от дома.
През месец Юни 2002 г. Участвах в “Децкия Етно фестивал” състоиял се в месноста “Хасковски минерални бании” организиран от КНСБ и сдружение “Да запазим децата” с председател Д-р Желязко Христов и отново не спирам до тук. През пролета и лятото на 2003 г. Решавам да надцениа възможностите си и да се опитам да направия нови мой представяния и да се опитам скромно да покоря нови върхове , като участвам в конкурса “С очите си видиях бедата” организиран от Министерския съвет , Министерство на Образованието и Държавна Агенция Гражданска защита. Беше голиамо предизвикателство за мен , защото този конкурс беше както на общинско , окръжно и национално ниво , така и на международно ново. Тогава поличих първа награда на общинско ниво , след което биах допуснат до участие на окръжно ниво , където отново получих първа награда , след което биях допуснат до участие на национално ниво , кадето получих отново първа награда в състезателната група 16-18 г. И биях награден с грамота на МС и Държавна Агенция Гражданска защита и диплом на МОН. Същата година през м. Март в гр. София във фоаието на Централата на КНСБ по случай дения на пролета направих втората си самостоиателна изложба на национално ниво под наслов “Да бъдем добри”а събраните средства бияха отново за дома за сираци в гр. Дупница. Отново същата година през месец Август краи Созопол участвах във фестивала “Бълкански дни на изкуствата” организиран от АКБ Форес и под патронажа на Г-жа Зорка Първанова там се представих с песен по мои текст и музика а тя е:

Изповет

1. Куплет
Вечно се скитам прогонен,
За милост протягам ръка.
В животът суров и прокобен,
Как щте се справя сега.

Припев
Към теб Боже се моля,
Дай милост на мен.
С твойтабожествена воля,
Да доиде светлият ден.

2. Куплет
Кой ли душата ми жалка,
Ще стопли в днешният ден.
Кой ли в ръката ми малка,
Би сложил тро6ица за мен.

Припев

3. Куплет
На ваз хора се моля,
Подайте към мене ръка.
С Изповет жална ви моля,
Да съьраним любовта.

През лятото на 2004 г. Направих трета смостоиателна изложба в Националния Военен клуб в гр. София под наслов “Искам в моя свят добро да има” два дни по късно изложбата се премести в гр. Дупниса в общинската галерия-Околийска Къщя , след тотова дни по късно изложбата се премести и беше изложена в една от занималните на Дома за сираци , в които израстнах , но заедно с моите картини , които бияха изложени в дома имаше и изложени картини и на десетина деца , които картини са рисували в посещаваните учебни часове от воденият от мен кръжок по изобразително изкиство.
Имах възможноста да водиа този курс , защото точно тогава бях приет в Педагогическия Колеж “Св. Иван Рилски” специалност Труд и техника и Изобразително изкуство , след което кандидатствах в ТУ-София. Един ден разговаряикйки с директорката на дома стигнах до решението да стана член на корпуса на доброволците в България и да започна работа , като възпитател по изобразително изкуство на доброволни начела в дома. В дома си имаше възпитател по изобразително изкуство , но точно в този момент този възпитател беше в болничен за доста дни поради трудова злополука на работното място , тоес възпитатела си беше счупил крака много лошо и трябваше ниакой да го замести.През месец Декември открих поредната си изложба в гр. Съндански в Австрийския хотел и точно в това време течеше и кампаниата на Би Ти Ви и Президента “Българската Коледа” от което аз отново реших да направиа едно добро дело , на откриването на изложбата специален гост ми беше Ани Салич известната водеща на новините по Би Ти Ви тоес тия откри изложбата и тогава на разговор с Ани Салич аз и казах , че волиата ми е всичките събрани средства да бъдат преведени по сметката на “Българската Коледа”. И тогава от направения жест от моя страна бях поканен лично от “Шоуто на Слави” да участвам на живо в самото предаване “Българската Коледа”.
Когато на 15.09.2004 г. Започнах следването си в ТУ-София дойде и времето на трудностите , като казвам трудности говория не за това , че щте ми бъде трудно самото учене а за това , че самата ми издръжка е не посилна за мен. Аз в момента взимам наследствена пенсия в размер на 75.75 лв и стипендийя от университета в размер на 80 лв , но тази сума е краино недостатъчна за издръжка на образованието ми. Молил съм много фирми и фондаций за ниакаква помощ но всички или само обещават или директно ми отказват. Въпреки , че познавам толко известни и влиятелни хора това е история ьубава или лоша истина е .

Затова се молия нека това писмо стигне до сърцата на добри хора и нека заедно продължим по пътия , зада мога да осъществия мечтите си и бъда пълноценен за хората!

Венцислав Венетков Миланов
30.04.2006 год.
Гр. София