Тя беше разбита и надраскана и аукционерът
смяташе, че не си заслужава
да губи много време за старата цигулка,
но я вдигна с усмивка.
„Това обявявам за продан, добри хора, –
извика той. –
Кой ще започне наддаването?“
„Един долар, един долар, после два! Само два?
Два долара, кой ще качи на три?
Три долара веднъж, три долара два пъти,
Оставаме на три..“ Но не,
от дъното на стаята един мъж с посребрена коса
излезе отпред и вдигна лъка,
после избърса праха от старата цигулка,
затегна разхлабените струни и
засвири някаква мелодия, чиста и нежна
като ангелски песнопения по Коледа.

Музиката спря и аукционерът
с притихнал и спокоен глас
каза: „Обявявам за продан старата цигулка.“
И я вдигна заедно с лъка.
„Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди?
Две хиляди! А кой ще качи на три?
Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти…
Продадено“, каза той.
Хората нададоха одобрителни викове,
но някои от тях питаха,
„Не разбираме съвсем добре
какво промени стойността и.“
Отговорът дойде бързо.
„Докосването на ръката на маестрото.“

И много хора, чийто живот не е правилно настроен,
а разбит и надраскан от грях,
се продават евтино на неразумната тълпа
и твърде много напомнят за старата цигулка.
За паница леща, за чаша вино –
една игра – и той продължава нататък.
Обявяват цената му за първи път, за втори път
и тъкмо да удари чукчето – „Продаден“, –
пристига Маестрото и глупавата тълпа
никога няма да разбере докрай
стойността на душата и промяната,
която настъпва,
щом я докосне ръката на Маестрото.

Майра Уелч

От книгата „Пилешка супа за душата“