Тъй като доста хора се съмняват и спорят дали е правилен или не последният ред от първи куплет на стихотворението на Иван Вазов – Аз съм българче, публикувано тук: Аз съм българче – текст, реших да кача скенираните страници на тома, от който съм препечатал стиховете, за да може всеки да прецени – де е и коя е истината.
Последният ред на първи стих е: „…мойта родина е мила.“. Кой, кога и защо го е променил и след това решил, че така е правилно да се преподава в училищата – не знам. Теорията ми е, че заради ритмиката на този ред, която звучи добре, когато ударението е там където „родина“, звучи като руската дума със същото значение не е било угодно някому, строфата е била променена. Дали съм прав или не съм – не знам, но ако има някой осведомен и достатъчно добре аргументиран с нужните доказалтелства ще се радвам да го сподели.
balgarska zemq
kak e de e bulgarian
„С хубости, с блага обилна
е Родината ми мила“ – така би трябвало да бъде. Защото се отнася за богатствата на Родината ни
Ударението на родиана трябван да е на о и тогава се запазва ритъма
Аз съм го учила така: „мойта рОдина е мила“