Източник: e-vestnik.bg
В Мрежата, а сетне и в списание „Нюзуик“ се появиха прелюбопитни публикации за ренесанса на черната винилова грамофонна плоча. Поводът е проектът на мейджъра Sony BMG да издаде на стария звуконосител 23 от най-важните програми в над 50-годишната история на фирмата. Сред тях са “Kind of Blue” на Майлс Дейвис, “Blood on the Tracks” на Боб Дилън, “Pearl” на Дженис Джоплин, “Elvis’ Golden Records” на Елвис Пресли и др. Успоредно с това се съобщава и за най-новия клас звуковъзпроизвеждаща апаратура, която носи името “трансротор”, има външния вид на космическа станция и за професионални нужди струва 70 хил. евро (Gravita TMD). Наречена е “грамофонът на ХХІ век” с допълнението, че всички по-известни артисти и състави вече издават албумите си едновременно на CD и черна плоча – “Radiohead”, “Red Hot Chili Peppers”, “U 2”, Хърби Хенкък и др. В коментара на сп. “Нюзуик” се подчертава, че почти вековният живот на черната грамофонна плоча я е превърнал в класическа културна институция(!), която не може да бъде конкурирана нито от касетите, нито от CD албумите, или mp3 и mp4. А полското издание на „Нюзуик“ подчертава луксозния характер на черните дискове и ги сравнява със световната литературна класика, издадена с твърди корици цветни илюстрации.
Ако обиколим софийските пазари, ще забележим и тук споменатата тенденция и материални следи от нея. В някои бутикови сувенирни магазини на столицата вече се предлагат чудесни ретро оформени грамофони (германско производство), чиято средна цена е 300 лева. А в популярните търговски вериги се намират и звуковъзпроизвеждащи апаратури с 5-6 пъти по-ниска цена. Очевидно ренесансът на черната плоча не остава без последствия и в България, за което свидетелства и все по-разширяващата се, макар и още в амбулантен вид продажба на стари грамофонни плочи.
Тук вече се оформя много сериозен проблем на българската култура, все още незабелязан и некоментиран от специалистите (с и без кавички). Става дума за лекомисленото унищожаване на фирмата “Балкантон”, дългогодишен звукозаписен монополист на затворения български пазар. Единствено седмичникът “Банкеръ” (03.08.1998) своевременно отбеляза недалновидността на министрите Емма Москова и Александър Божков от правителството на Иван Костов. Думата “приватизация” бе приета за панацея в стопанския ни живот, което застави министъра на културата да се освободи от около 200 фирми с държавно участие и да ги предостави на ведомството на г-н Божков. След твърдото настояване на зам.-министъра Иван Попйорданов под шапката на министерството останаха само няколко предприятия с аудиовизуален производствен профил.
Цялата публикация тук: http://e-vestnik.bg/3790