Архив за етикет: поезия

Песничка за хората – Елица Мавродинова

Песничка за хората

Елица Мавродинова

Видях една невидима жена
на ъгъла на „Шипка“ и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.

За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на „Шипка“ и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на „Шипка“ и безкрая,
една жена продава ореоли.

Автор: Елица Мавродинова

…аз я видях на кръстовището на Канала и Цариградско…

може да ти е интересно: Интервю с Господ

Ода за мъжете

http://www.dreamstime.com/stock-image-cartoon-caricature-of-old-manОда за мъжете
автор: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98949

Какво е да си мъж на този свят –
да бъдеш млад и умен, и богат!
За жалост, днес мъжете са мъже,
когато им изнася най-добре…
Единствената цел на всеки батко
е да излъже някое момиче сладко,
по-бързо да го вкара във леглото
и после да се смее: “Ах, горкото!“.
Не мислите ли само че, жени,
и ние можеме да бъдем зли –
всеки мъж, разглезен или не,
превръщаме във глупаво хлапе.
Само да им щракнем тихо с пръсти,
за нас даряват всички пачки тлъсти,
намигнем ли на някой със очи –
небето със звездите ще свали.
Покажем ли пък малко гола плът,
започва да им се върти светът!
Мъжете са момчета жалки,
които търсят детски залъгалки.
Смешни са до болка тез мъже,
завързани за стегнато въже,
подскачат като кученца след нас –
това е то – голямата им страст.
Глупав ли е българският мъж,
та иска всичко, всичко наведнъж.
О, не, жени, наивни не бъдете –
и глупави, и умни са мъжете.
Макар че те не могат даже миг
да дишат, без да зърнат женски лик,
понякога си знаят май цената,
но пак прахосват всичко за душата.
Тръгнали с навирени носленца,
изглеждат тъпо нашите момченца,
чувстваме как плачат пак за бой,
но прощаваме на малкия герой.
Дори един да има по-нормален,
не можем да го кръстим идеален,
измъкват ни го бързо под носа
и то не друг, а майка му добра.
Да, вярно е – не можем без мъжете,
но чак пък да си стиснем с тях ръцете –
сметките отново ще са криви
и нито ние, нито те ще са щастливи.
Наивни са добрите ни момчета,
тръгнали с накичени вратлета,
мислят, че ще могат да ни купят,
без дори веднъж и да се влюбят.
Искам да ви кажа, скъпи дами,
преди един от тях да ни засрами,
че ние сме великата половинка
на тая четирилистна детелинка.
В нашите ръце е колелото,
което ще въртим в посока – “злото“,
само мъж за малко да посмее
на някоя жена да се надсмее.
Така ще ги научим да обичат,
че не в любов, а в мама ще се вричат,
животът им добре ще подредим.
Дами, още днес ще победим!
На вас какво послание да дам,
мъже, които ставате за срам,
помнете, че жените са солта,
а вие сте единствено прахта.
Добре да уважавате жената,
защото не познавате страната,
която ще покажем, щом решим
и всички до един ще изгорим.

Виж също: Обичам жените – автор неизвестен!

Почти – Жак Превер

ПочтиЖак Превер
Превод: LeeAnn

 

Във Фонтенбло
Пред хотел „Черният орел”
Има бик, сътворен от Роза Бонер*
Наоколо и малко встрани
Има гора
Още малко по-далеч встрани
Красиви тела
са се спотаили в гората
Нещастието
и съвсем наблизо щастието
Щастието, с кръгове под очите
Щастието, с борови иглички по гърба
Щастието, което не мисли за нищо
Щастието, застинало като бика,
Творение на Роза Бонер.
И до него нещастието,
Нещастието, със златен часовник
и влак по разписание
Нещастието, което мисли за всичко …
За всичко
За всичко… за всичко … за всичко…
И за всичко
И което печели „почти” всички битки
Почти.

Намерено тук: http://www.leeneeann.info/blog/?cat=27

Ода за лайното и човека

Много сладко стихотворенийце, което ми изпрати моя приятелка – за което сърдечно и благодаря. Не знам на кой е, но ако някой си го познае да свирка, за да го почета с удоволствие!

***

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

Нанадолнище – Александър Иличевский

тук: http://illa.wordpress.com/2008/09/02/down/ открих това, което препечатвам по-долу. Преводът е на http://illa.wordpress.com, а оригиналът, както е посочила авторката е Александър Иличевский. Не съм чел нищо негово, но след прочитането на стихотворението вече го считам за пропуск… Разрових се малко в нета и информацията която намерих за него е следната:

снимката е от: http://www.afisha.ru/blog/21/page8/

***

 

Александър ИличевскийНанадолнище

 

Сега да отвикна да плача.

Вълците по селата преядоха с кучета.

Тишина настава, слушаш ли сам себе си.

 

Беше през зимата като обухме колата с вериги

и се качихме до Бакуриани. Пързаляхме се малко.

По склоновете на Кохта изведнъж се спусна

облак от сняг. Лифтът спря.

Последните скиори, после спасителите –

пресякоха млякото и ги няма. Аз се замотах,

та не усетих как огромното снежно мълчание

се притули над мен. Свалих ските,

за да не си счупя врата, и бавно се сурнах надолу.

Елите изскачаха ту вляво, ту вдясно.

Стволовете тънеха в безкрайност, скрити в мъгла

от върха си. Гигантска тишина

ме обгърна с цялото си сърце.

Нещо чувах в нея, не смогвах да се освестя.

 

Слязох в пълен мрак. В столовата

мълчаливият осетинец-готвач разсипа по чиниите

яхния, раздаде питки и буркан с мацони.

От Тбилиси още ни предупредиха,

че тъдява си е неспокойно,

осетинските села наоколо, някакви вълнения, пушкала.

Боже, какъв късмет сме имали,

та да не знаем, че съсед прогонва си съседа.

Как военно олово изтърбушва планината.

Защо стените на хотел “Иверия” са окадени от пернишки печки.

Колко мизерия и лъжи трябват,

че народът да изгуби милост?

През ваканциите играехме на шах и карахме ски.

Злото беше просто предмет за разсъждение,

понеже го имаше в книжките.

Даже изневярата на любимата

си беше едно приключение.

Никой не сещаше със сърцето, че злото е лъжа,

приравняване на живия с мъртвия.

 

И пак тишината се влива в малкия мозък.

Видях снимка – локва в покрайнините на Цхинвали.

Огромна локва, през която крачеше осетински четник.

Грохнал брадясъл старец притискаше автомата

към гърдите си – сякаш дете. В края на локвата

лежеше по гръб грузински войник

без обувки, слаби космати крака, стъпъла,

опънати като в “Разпятието” на Ел Греко.

Някой дръпнал тениската му върху лицето.

Хлътнал блед корем. Четникът

опустошено гледа право пред себе си.

 

Защо само с оръжие в ръце

държавата ни се нарича “родина”?

Защо пак толкова е близо времето,

като тогава, преди седемнайсет години в гората над Бакуриани,

вътре в облака, когато се смъквах в пълна безпросветност,

чувах новата епоха да тиктака в ушите ми,

да целува сърцето ми, да вледенява до смърт.

Защо вече трета неделя не чувам камбаните

на грузинската църква в пресечката “Зоологическа”?

Защо омразата се е предрешила като добро?

Защо Тбилиси е заточено в Чита, а древни държави

се сравняват с нефтени компании?

Защо Москва река се влива във Риони,

а Мисисипи като ъглополовяща разсича Междуречието?

(От силните бомбардировки пустинята

се обръща на пукнато огледало –

пясъкът се спича, плъзгат се самолети).

 

Защо най-добрият ми приятел – грузинец,

правнук на велик писател,

пиян като гьон, ми звъни от най-добрия

столичен азърбайджански ресторант,

където пие за крайцера “Москва”,

а той самият се дави от страх:

квартира под наем, дъщеричка на няма и година, шибана работа.

Затова ли тишината, отчетлива като прокоба на риба,

пак ляга като мъгла в краката ми,

и вече няма, няма къде да се спускам –

планината е бездънна, като Данте.

Обичам жените – автор неизвестен!

Woman with a Head Full of Roses by Salvador Dali
Woman with a Head Full of Roses


Обичам жените, обичам ги лудо!
Жените приличат на някакво чудо!
Жените ме карат да пиша поема,
Жените ме карат на път да поема,
Жените поемат ме – без да ги карам,
С жените е лесно шест малки да вкарам,
Жените са моя любим шоколад –
Две следи отпред, две следи отзад…
Д2 и Део, и ето че пея –
Що пея, бе? Просто си нямам идея!
Тез ноти отвътре ми идват изглежда –
Обичам жените – от тяхната вежда,
До тяхното пръстче със нокът изгризан!
Обичам във тях като вкъщи да влизам,
Обичам да лягам на тяхната цица,
Обичам и боб да ми сипват в паница,
Обичам лъжите им – толкова сладки,
Обичам и техните тайни тетрадки,
В които разказват за мен и за него,
Историйки сглабят – подобно на “Лего”!
Обичам жените, когато са руси,
Устата обичам, която се муси,
А после шепти и целува вълшебно –
Целува на едро, целува на дребно,
И аз се превръщам в оргазмени крясъци,
Превръщам се в стон от побъркващи тласъци,
И става ми толкова кама и сутрешно,
Обичам жените – и външно и вътрешно!
Обичам жените и техните фокуси –
Грима да оправят, червилото, кока си,
Изкуствени мигли, гърди силиконови –
Стотици дьо тени и хиляди фонове…
Толкова средства във секс инвестирани –
Обаче, признавам, го правят с разбиране!
Обичам жените със поглед премрежен,
Обичам играта на силен, но нежен,
Обичам жените със ген флиртаджийски,
Приятелки първи с езичета змийски…
Обичам жените да черпя със уиски –
Обичам ги крейзи, и секси, и риски!
Звездите с онуй романтично мъждукане
От първото здрасти до второто чукане!
Обичам страстта да е още зелена,
Обичам с любов да говорят за члена
С онези редовни лъжи в дължините…
Дори и да пукна – обичам жените!
Обичам ги мокри, обичам ги голи,
Обичам жената за още да моли,
И с вик любовта да превръща във течност!
Обичам ги днес.
И утре.
И вечно.

Виж също: Ода за мъжете

Деса поетесата от шоуто на Слави

Стихчета лекарство, лекуват от лошо настроение! :) Много добро попадение от шоуто на Слави, все по-рядко се среща, но това е мноооого добро!

***

Той бе енергетик от Козлодуй
известен бе с големия си …. чар
щом го видях поисках да ме хване
и да ми перне едно хубаво …. стихотворение

Ала в леглото тоя беше пълна скука
ослушваше се вместо да ме … забавлява
Недей, недей да се ослушваш, бе келеш
аз искам като ток да ме тресеш

Виж, виж как пламтят звездите в туй небе
мъжът е мъж, когато хубаво ме на… обича

***

Когато гледам твоите строежи
усещам едни сладостни сърбежи

Хвърли мистрията, ела при кака Деса
и надълбоко си спусни отвеса

Аз те обичам страстно и инфарктно
дай да направим нещо нестандартно

Усещам как направо ставам щура,
когато те държа за … ръката

***

Подай ми тая краставица крива
на сливата ми много ще отива

Обичам, обичам портокал и маракуя
но повече от тях обичам …. тебе

***

Напуснаха ме всички годеници
еее увиснаха големите ми … надежди

годините литнаха кат гугутки
и ни превърнаха в дърти … поетеси

***

[flv]http://media.vbox7.com/s/0e/0e4da6ac.flv[/flv]

Естеството на нещата – Стефан Галибов

Могат ли нещата да не са такива каквито са?

Ако се чуе жужене – се появява муха.

А не може ли да се появи само жуженето?
Някой отпива глътка чай. Надига чашата. Защо чаят изтича
в устата му, а не остава по средата?
Сега, когато аз пиша, защо трябва да се появяват
букви?
Не могат ли да си останат някъде между мен и
листа?…

Стефан Галибов – „В полза на Австралия“