Много болка тече от думите на Свилен. Защо ли намирам много от нея и в мен. От години Свилен събира и систематизира едно наследство, за което някои се сещат само ако могат да изкарат някой и друг лев, да направят сензация или да си почешят самолюбието, че вършат някаква работа.

Отраснал съм с детските приказки на Балкантон. Той изведнъж изчезна. Някак си малко по-малко с него изчезнаха и „приказките“. Но не онези приказки ами тези магичните. Дето са ни приспивали с тях. Дето сме ги слушали на старите раздрънкани грамофони Респром.

Продължете да четете Земя и небе – или защо го няма вече „Грамофончето“… →