w.ljube.com

България търси талант 2010 - избрано видео

Ljube — Tue, 16 Mar 2010 07:40:24 +0000

Сачи / Sachi

Ljube — Fri, 12 Mar 2010 14:27:31 +0000

… И ако Русе беше град като град, и ако хората в него бяха човеци, може би Сачи нямаше да е при нас. Тя е младо дружелюбно и добро кученце на около 10 месеца. Преди месец лекувахме раните и от въздушна пушка, кастрирахме я, върнахме я на място където по принцип има хора, които да я наблюдават и да се грижат за нея. Да, тези хора ни се обадиха миналата седмица, за да кажат, че Сачи лежи неподвижна и умира. Не, не умря. Спасихме я и този път. Беше пребита - 4 дни не можеше да помръдне нищо друго освен жалните си очички, молещи за милост. Разбира се , че няма да я върнем пак там… но къде ще живее?

…And if Ruse was a normal city and if the people here were real humans may be Sachy wouldn’t be with us. She is young and friendly dog, about 10 months old. Only a month ago we treated her wounds from air gun, neutered and turned her to the place where she was taken from under the supervision of local people. These people called us last week to inform us that Sachy lays dying. No, she did not died. We saved her one more time. She was beaten till death - 4 days she wasn’t able to move anything but her sad eyes begging for mercy. Of course we can’t turn her there again…but where she will live?

***

Ако се интересуваш от повече информация:
Teodora Kopcheva - button_bg [at] yahoo.com

На брега

Ljube — Thu, 11 Mar 2010 17:45:03 +0000

Живях, паднах и умрях.
В гроба се събудих
и живота си видях.

Бързо, рязко и сега
опитах се да стана
в тази пълна тъмнина.

Ритах, бутах и крещях
с ноктите пораснали
по капака планове чертах.

Силно, точно със глава
удрях по стените, но уви
синките стояха от преди.

Без болка, тихо, уморен
умрях в смъртта си
без душа - одухотворен.

Канали

Ljube — Wed, 10 Mar 2010 09:40:16 +0000

Падам като снежинки върху гърдите ти,
като звук минах през тях.
Като цвят се изливам в очите ти,
Господи, дистанционното къде си заврях?

Обесването на Васил Левски - Христо Ботев

Ljube — Fri, 19 Feb 2010 15:08:20 +0000

***

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Фей десктоп :)

Ljube — Thu, 18 Feb 2010 15:06:05 +0000

Изтегли си Фей десктоп като цъкнеш на Фей.

Фей връзки:

HERO

Ljube — Mon, 01 Feb 2010 22:45:07 +0000

Благодаря ти, Дани! Наистина успя да ме изненадаш! :)

Две от нещата, от които не можем да избягаме са смъртта и свободата. За първото често забравяме, а на второто да му го начукам!

Ljube — Fri, 29 Jan 2010 15:05:45 +0000

Човек като умре не се връща, защото му е писнало да си тръгва от места, където му е хубаво и не е с преспиване.

Ljube — Fri, 22 Jan 2010 11:07:49 +0000

Неизбежност

Ljube — Mon, 18 Jan 2010 22:07:29 +0000

И когато пред вратата застанеш,
и към звънеца посегнеш
на прага разбираш…
Звънец няма за тази врата.

И когато пред вратата застанеш,
и за бравата погледнеш
на прага разбираш…
Брава няма за тази врата.

И гръб на вратата, когато обърнеш,
и да си тръгнеш решиш
на прага разбираш…
Няма друго освен тази врата.

***