Месечни архиви: септември 2012

Последна спирка

Последна спирка

Спирка тиха във полето
Последна тя е под небето

Няма го духът в телата
Няма въздух в колелата

Ключът в ключалката седи
но моторът вече не бръмчи

Понасяш се от чифтове ръце
Политаш вързан на въже

Тичай, по спирки не виси
Карай, бензина не пести

Спирка тиха във полето
Последна тя е под небето

***

„Една майка може да гледа четири деца, но четири деца невинаги могат да гледат една майка.“ – цитат.

Каза го един наглед състарен, но не и на години мъж. Според мен на около 40 – 45 прослужени житейски лета. По прическа напомняше героите на Гойко Митич от индианските филми. Беше запазил онова обикновено, но дълбоко и истинско чувство за хумор характерно за отрудените хора с дълъг, нелек живот, изпълнен с премеждия и мъдрост. Беше шофьор на репатрак – малка бурмичка в безмилостната машина за преработка на отпадъци в София, който дойде да вземе стара Фиеста, която бяхме решили с брат ми да предадем за „разкомплектоване“ или по-просто бракуване. Каза и други весели и истински неща. Зарадвахме му се много. На обикновеността в сложното време, в което живеем. На мъдростта във времето на ширещо се житейско невежество. На сърдечността и човечността сред ежедневната злоба, в която сме потопени…