Не съм пушач или поне не се смятам за ревностен такъв, но не съм съгласен с нито един закон или наредба за тютюнопушенето.
Границите, рамките и нормите все по-често в държавата, която по биологично стечение на обстоятелствата обитаваме, започват да се диктуват от недорасли, безкрайно меркантилни мъжки курво-проститутки.
Мисля, че не останаха много неща, които „социалната“ ни държава да остави като свободи.
След време най-вероятно ще има закон, който ще ни „насочва“ кога и как да се усмихваме, на кого, какъв парфюм да използваме, кога да гледаме през прозореца, от въздух на кой производител да дишаме. Очаквам го, съвсем скоро.
Тази снимка както и „тапета“ на профилът ми е моят протест, към последните закони свързани с тютюнопушенето.
Идеята за нея е моя, аз съм я снимал, ако има някой да псувате, моля ви – псувайте мен, не майката!
Благодаря ти Мила за разбирането и най-вече за възможността да снимам невероятно сладкото бебе Филип! :)

Има нещо сбъркано в концепцията с рождените дни. Хем са рождени дни, хем са веднъж в годината. Ако ще е така трябва да се наричат рождени години!

Дните трябва да са всеки ден, защото се раждаме за нов живот всеки ден или пък всяка нощ – кой както му е угодно. Раждаме се всяка секунда, всеки миг, докато има електрически потенциал от двете на страни на мембраните на изграждащите ни клетки.

Има обаче още едно много важно нещо, което ни подсеща, че се раждаме – хората около нас. Колкото са по-близки, по-искрени, по откровени, толкова по живи се чувстваме и толкова по-често се раждаме. Ако трябва да перифразирам едно клише – Животът ни се измерва не с миговете, ами с ражданията, които осъзнаваме или неосъзнато усещаме.

Благодаря ви, че ми помагате да се раждам непрекъснато, по всяко време на деня и нощта, в непрекъснатият спираловидно въртелив път на мъничкото ни земно кълбо.

Бъдете здрави и все така професилнални акушеро-гинеколози/ки! :)