Месечни архиви: октомври 2010

Ръкави на гърба

луд съм много :) и не спя… но ти знаеш – нощта не е като деня…
е мамка му тово първото не исках да е стих :)
ама стана – мразя се – не съм поет
стана му на стиха
какво му стана на стиха? Куплета!
трябва ми доктор
с трион
да ми махне главата
и да ми сложи кофа
за да мога от време на време да я изхвърлям
щото се пълни и много почва да смърди
на майна (мисли+лайна)
след това да ми отреже ръцете
и да сложи клещи
за да изтръгна и последното копче от клавиатурата
и краката да отреже
да ми сложи два шиша
че да мога да се засиля към някоя пропаст
на ръба да подскоча
и да се закова висящ – че да ми дойдат малко майна в кофата
и да почна да ги хвърлям през проспастта
еххх мечти
много пъти съм си го мислил… явно е така – май успях да го облека в слова
хех
колко просто и колко сложно е всичко
колко неща искам да ти кажа – само на теб и да ги разбере целия свят
колко неща искам да кажа на света, но да ги разбереш само ти
но ти разбираш… без да казвам нищо
може би не трябва да си говорим…
а само да се разбираме…
само да се обичаме – кой както го може и разбира
брей как не искам само да се губим
не знам още
ще помисля
ще се обърна наопаки и ще се изтръскам
да видя какво ще падне
ще се опитам да те забравя – за да не те изгубя
и върху това горното ще помисля… за да не те загубя
перфектната диета
как още не са разбрали хората
че храната засища, но любовта нахранва
майната им на хората
ето от де идва майната – от майна
а хората от де ли идват
от гората (хуй+гората)
хех, махаш едно „г“, слагаш „х“ и нещата
не се променят
Ало,
Ало, айде бе, какво стана с доктора
…моля изчакайте обаждане на оператор
оператора си оперира с оная работа
прави я на голяма работа
отивам да си гладя ризата с много дългите ръкави
дето се връзват на гърба
много ми е удобна мамка му
от малък я обичам

сега сериозно-несериозно
стих – дето горе бях писал, че съм го облякъл в слова…
по скоро съм го съблякъл и са му се видяли словата,
знам ли… няма значение
нали съм луд и ми лазят мравки по гърба
нощно е, лудо
перверзно е даже
обожавам перверзиите – няма по истински неща от тях
за хората – хахахахахах (х…+ гората)

Да, мога без теб

Да, мога без теб!

Мога да живея без теб.
Мога да дишам без теб.
Мога да се смея без теб.
Мога и да плача без теб.
Мога да тичам без теб.
Мога да съм щастлив без теб.
Мога да заспивам без теб.
Мога дори да те сънувам – без теб.
Мога и да се събуждам без теб.
Мога да съм грижовен без теб.
Мога да съм любовен без теб.
Мога да съм горделив без теб.
Мога да съм смирен без теб.

Нещо обаче, не мога без теб:

да ти кажа, че ми липсваш.

Че ми липсваш, когато живея и дишам.
Когато се смея и плача.
Липсваш ми в устрема към щастието.
В моментите на отварянето и затварянето на очите.
Липсваш ми, когато искам да се погрижа за теб.
Липсваш, когато желая да ти дам Любовта ми.
Гордост, когато изпитвам от нещо ми липсваш.
Смирен, когато се спра – ми липсваш.

Нещо обаче, не мога без теб:

да мога без теб!