[HTML1]

Ода за мъжете
автор: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98949

Какво е да си мъж на този свят –
да бъдеш млад и умен, и богат!
За жалост, днес мъжете са мъже,
когато им изнася най-добре…
Единствената цел на всеки батко
е да излъже някое момиче сладко,
по-бързо да го вкара във леглото
и после да се смее: “Ах, горкото!“.
Не мислите ли само че, жени,
и ние можеме да бъдем зли –
всеки мъж, разглезен или не,
превръщаме във глупаво хлапе.
Само да им щракнем тихо с пръсти,
за нас даряват всички пачки тлъсти,
намигнем ли на някой със очи –
небето със звездите ще свали.
Покажем ли пък малко гола плът,
започва да им се върти светът!
Мъжете са момчета жалки,
които търсят детски залъгалки.
Смешни са до болка тез мъже,
завързани за стегнато въже,
подскачат като кученца след нас –
това е то – голямата им страст.
Глупав ли е българският мъж,
та иска всичко, всичко наведнъж.
О, не, жени, наивни не бъдете –
и глупави, и умни са мъжете.
Макар че те не могат даже миг
да дишат, без да зърнат женски лик,
понякога си знаят май цената,
но пак прахосват всичко за душата.
Тръгнали с навирени носленца,
изглеждат тъпо нашите момченца,
чувстваме как плачат пак за бой,
но прощаваме на малкия герой.
Дори един да има по-нормален,
не можем да го кръстим идеален,
измъкват ни го бързо под носа
и то не друг, а майка му добра.
Да, вярно е – не можем без мъжете,
но чак пък да си стиснем с тях ръцете –
сметките отново ще са криви
и нито ние, нито те ще са щастливи.
Наивни са добрите ни момчета,
тръгнали с накичени вратлета,
мислят, че ще могат да ни купят,
без дори веднъж и да се влюбят.
Искам да ви кажа, скъпи дами,
преди един от тях да ни засрами,
че ние сме великата половинка
на тая четирилистна детелинка.
В нашите ръце е колелото,
което ще въртим в посока – “злото“,
само мъж за малко да посмее
на някоя жена да се надсмее.
Така ще ги научим да обичат,
че не в любов, а в мама ще се вричат,
животът им добре ще подредим.
Дами, още днес ще победим!
На вас какво послание да дам,
мъже, които ставате за срам,
помнете, че жените са солта,
а вие сте единствено прахта.
Добре да уважавате жената,
защото не познавате страната,
която ще покажем, щом решим
и всички до един ще изгорим.

Виж също: Обичам жените – автор неизвестен!

Разговор между шефове:
– Ти на твоите плащаш ли заплата?
– Не.
– И аз на моите не. А твоите въпреки това ходят ли на работа?
– Ходят.
– И моите ходят. Дали да не им направим входа платен?

Направили платен входа. Минава седмица.
– Как е, твоите още ли ходят на работа?
– Аха, обаче икономисват.
– Е как така?!
– Ми в понеделник идват на работа, а в петък си тръгват.

Човек забравя първо имена, после лица, после да си вдига ципа и накрая да го сваля.

Лео Розенбърг