Архив на категория: ТЕЧЕ, ВСИЧКО ТЕЧЕ…

времето няма бряг и ни влече – няма как…

Шекспир умело е изразил моите чувства в сонет 47.

ТЕЧЕ, ВСИЧКО ТЕЧЕ...

Тъй в мойте мисли или наяве
и липсвайки, си вечно с мене ти.
Но ще убегнеш моите мечти,
със тях съм вечно аз,
и с тебе – те.
И ако спя, пак твоето лице
събужда в мене спящото сърце.

Шекспир, сонет 47.

Мурсалски чай - Sideritis scardica

Как да си приготвим мурсалски чай (Sideritis scardica)

ТЕЧЕ, ВСИЧКО ТЕЧЕ...

Вариант 1:
Нарязват се на ситно 4 стръка от билката (3 супени лъжици) и се запарват с 600 мл вряща вода за 10 мин. Запарката се пие топла по 1 чаена чаша 3 пъти дневно. Подслажда се с мед.

Вариант 2:
Едно стръкче от чая се поставя в 250 ml прясна вода. Загрява се до кипене. След това се оставя да ври 5 минути до появата на златист цвят. Прецежда се и се пие подсладен, най-добре с чист пчелен мед.

Снимка и статия от тук: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/en/vol1/Sidscard.html

Земя и небе – или защо го няма вече „Грамофончето“…

ТЕЧЕ, ВСИЧКО ТЕЧЕ..., убождания

Много болка тече от думите на Свилен. Защо ли намирам много от нея и в мен. От години Свилен събира и систематизира едно наследство, за което някои се сещат само ако могат да изкарат някой и друг лев, да направят сензация или да си почешят самолюбието, че вършат някаква работа.

Отраснал съм с детските приказки на Балкантон. Той изведнъж изчезна. Някак си малко по-малко с него изчезнаха и „приказките“. Но не онези приказки ами тези магичните. Дето са ни приспивали с тях. Дето сме ги слушали на старите раздрънкани грамофони Респром.

Продължете да четете Земя и небе – или защо го няма вече „Грамофончето“… →