Костурица беше казал в Underground – „Войната почва тогава, когато брат срещу брата се изправи.“. Дали еволюцията свършва там, където посегнеш на дете?…

Няма да се радвам да разбера, каква е истината стояща зад този репортаж, но ми се иска да я знам. Винаги има и друга страна, не трябва да се забравя. Повръща ми се от егоизма на родителите.

За себе си знам:
1.Агенцията за закрила на детето в този случай не е закриляла нищо!
2.Не е нормално да се организира нещо, което довежда до това състояние деца – тези същества, които са абсолютно безпомощни към всичко и всички!

Връзки по темата:
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=132069
Групи във FACEBOOK:
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ, В ИМЕТО НА ДВЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА!
ОБЩЕСТВОТО СРЕЩУ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА!
П Е Т И Ц И Я:
http://bgpetition.com/dve-bulgarski-detza/index.html

***

ЕДНАТА СТРАНА

[HTML1]

***

ДРУГАТА СТРАНА

[HTML2]

***

Източник: e-vestnik.bg

В Мрежата, а сетне и в списание „Нюзуик“ се появиха прелюбопитни публикации за ренесанса на черната винилова грамофонна плоча. Поводът е проектът на мейджъра Sony BMG да издаде на стария звуконосител 23 от най-важните програми в над 50-годишната история на фирмата. Сред тях са “Kind of Blue” на Майлс Дейвис, “Blood on the Tracks” на Боб Дилън, “Pearl” на Дженис Джоплин, “Elvis’ Golden Records” на Елвис Пресли и др. Успоредно с това се съобщава и за най-новия клас звуковъзпроизвеждаща апаратура, която носи името “трансротор”, има външния вид на космическа станция и за професионални нужди струва 70 хил. евро (Gravita TMD). Наречена е “грамофонът на ХХІ век” с допълнението, че всички по-известни артисти и състави вече издават албумите си едновременно на CD и черна плоча – “Radiohead”, “Red Hot Chili Peppers”, “U 2”, Хърби Хенкък и др. В коментара на сп. “Нюзуик” се подчертава, че почти вековният живот на черната грамофонна плоча я е превърнал в класическа културна институция(!), която не може да бъде конкурирана нито от касетите, нито от CD албумите, или mp3 и mp4. А полското издание на „Нюзуик“ подчертава луксозния характер на черните дискове и ги сравнява със световната литературна класика, издадена с твърди корици цветни илюстрации.

Ако обиколим софийските пазари, ще забележим и тук споменатата тенденция и материални следи от нея. В някои бутикови сувенирни магазини на столицата вече се предлагат чудесни ретро оформени грамофони (германско производство), чиято средна цена е 300 лева. А в популярните търговски вериги се намират и звуковъзпроизвеждащи апаратури с 5-6 пъти по-ниска цена. Очевидно ренесансът на черната плоча не остава без последствия и в България, за което свидетелства и все по-разширяващата се, макар и още в амбулантен вид продажба на стари грамофонни плочи.

Тук вече се оформя много сериозен проблем на българската култура, все още незабелязан и некоментиран от специалистите (с и без кавички). Става дума за лекомисленото унищожаване на фирмата “Балкантон”, дългогодишен звукозаписен монополист на затворения български пазар. Единствено седмичникът “Банкеръ” (03.08.1998) своевременно отбеляза недалновидността на министрите Емма Москова и Александър Божков от правителството на Иван Костов. Думата “приватизация” бе приета за панацея в стопанския ни живот, което застави министъра на културата да се освободи от около 200 фирми с държавно участие и да ги предостави на ведомството на г-н Божков. След твърдото настояване на зам.-министъра Иван Попйорданов под шапката на министерството останаха само няколко предприятия с аудиовизуален производствен профил.

Цялата публикация тук: http://e-vestnik.bg/3790

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=GoZFbXJmQpA[/youtube]

Предлагам следното решение:

1. Трябва да се разберат кои и колко са хората от Кметството отговорни за дупките по улиците. Тъй като хората, за разлика от дупките са краен брой.
2. Избират се на случаен принцип 3 средно големи улици с относително среден брой по между си дупки.
3. Доизкопават се с дълбочина човешки ръст до шията от всяка улица толкова дупки, колкото е бройката пресметната от т.1.
4. По 15 минути в сутрешния, обедния и вечерния трафик на всяка една от улиците се поставят хората от т.1 в дупките да им стърчат само главите.
5. Засича се времето, за което на следващия ден оцелелите ще започнат да оправят дупките!

Чудна публикация от е-вестник! http://e-vestnik.bg/5752

Идиоти… и така до края на света – Климент Денчев*

Казваха:
– Той е идиот.
– Чакай малко, кои казваха, не започвай така от изневиделица. Кои казваха?
– Другите идиоти.

Той беше заобиколен от идиоти, кой от кой по идиот. Той се
отличаваше от идиотското си обкръжение с това, че беше Голям Идиот.
Харесваше му да рецитира. Все си преповтаряше:
– …А вий, вий сте идиоти.
– Чакай сега, помисли, с тия приказки няма ли да обидиш читателите?
– Защо читателите, пък и ти, те са читатели, говоря за идиотите, а те книги не четат.
Сега му е мястото да обясня, че ТОЗ, който задава досадните си въпроси, е Същински идиот. Това само между нас да си остане. Разликата е там, че не си дава сметка и ще продължава да ни обърква с идиотските си въпроси.
– За кого говориш?
– За един …
– Ма и той ли е идиот?
– Истински.
В края на пътя си тоя идиот взе да се замисля, но идиотщините наслоили се в главта му, не казвам мозък, за какво му е на идиота мозък, бяха го задръстили не с необходимия за живота ни холестерол, а с непромокаем нагар от идиотизъм.
– Ма сега за кого говориш?
– Престани да прекъсваш като не знам какъв…
– Ми… като не знаеш, да ти кажа ли?
– Е, хайде, кажи.
– Като онзи идиот, за който стана дума в началото, нали?
– Колко е хубаво, че си паметлив.
– Ми, паметлив съм я, нали съм вътрешният ти глас – второто Аз .
Добре, че ми го каза. Разбрах сега чак идиотската ситуация, в която се набутах да
ви разказвам за ТОЯ, ТОЗ, ОНЗИ идиот, а то било толкова просто:
– ТОЯ идиот бях АЗ.
– Ама защо казваш „БЯХ”?
– СИ!
– СМЕ!
Не се смей като… такъв… че току виж сме се изложили пред чужденците.
Аз не обичам да задавам въпроси, но сега не се въздържах:
– Какви чужденци?
– Европейските, бе идиот.
– А, те пък мислиш, че не знаят, нали четат вестниците ни, нали наблюдават с удивление Успехите ни, нали слушат Чалгията ни, гледат телевизионните ни канали откъдето тече идиотизЪма ни, но са възпитани, само клатят глави и си мислят:
– Какви идиоти… се натресоха на масата ни.
– Ех, недей така, има и ръководен елит.
Не издържах и го прекъснах:
– От И – ДИ – ОТИ.
– Кои? Кажи ги поименно, защо не кажеш?
– Ами…ТОЗ, ОНИЯ, ОНЗИ, ОНЕЗИ… гдето си пеят все още, че ги било родило Червеното знаме. Е, питам те можеш ли да се родиш от знаме, бе, идиот?
– Ммдаа, идиотски измуча гласът, второто АЗ де… „и така до края на светааа”…
– Е, значи няма да чакаме толкова дълго, оптимистично въздъхнах и се отместих от огледалото. Беше ми досадно да се вторачвам в идиотското си отражение.
Гласът изкрещя след мен:
– Не бягай от действителноста! КЛИМБО!

*Климент Денчев или Бате Климбо, както го познаваха децата преди повече от 30 години, всяка вечер в предаването “Лека нощ, деца” разказваше весели и увлекателни истории, като през това време рисуваше върху стъкло. През 1978 г., след като беше играл в едни от най-популярните български филми и беше станал кумир на всички български деца, на върха на славата си, Климент Денчев напусна България и емигрира в Канада.

Много готино клипче за България. Хареса ми. Но докато го гледах си помислих, че тя почва все повече ми харесва – на клипчета, отколкото наяве. Тъжно ми е малко!

[HTML1]

и още едно чудесно клипче. Благодаря за линка, Иве!

[HTML2]

Ех, защо ли ходих в Турция на море тая година :) Другата съм на наШто черноморие!

от тук: http://absurdi.com/view/2576.html

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Текстът е предаден на съвременен книжовен език по зографски ръкопис,

обнародван от проф. Йордан Иванов:

История салвеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом…

Стъкми за печат по първообраз Йорд. Иванов, София, 1914.

ПОЛЗАТА ОТ ИСТОРИЯТА

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят и които при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума.

Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и плоза за себе си и за другите, чети историята! Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното блаополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха – чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са де то презираш. Историята дава разум не само на всеки човек, за да управлява себе си или своя дом, на и на големите владетели за добро властуване: как могат да държат дадените им от бога поданици в страх божи, в послушание, тишина, правда и благочестие, как да укротяват и изкореняват бунтовниците, как да се опълчват против външните врагове във войните, как да ги победят и сключат мир. Виж колко голяма е ползата от историята. Накратко това е заявил Василий, источният кесар, на своя син Лъв Премъдри. Съветайки го, каза: „Не преставай – рече – да четеш историята на древните. Защото там без труд ще намериш онова, за което други много са се трудили. От тях ще узнаеш добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, ще познаеш превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него, и непостоянството в този свят, и как и велики държави клонят към падение. Ще размислииш и ще видиш наказанието на злите и наградата на добрите. От тях се пази!“
Продължете да четете СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ – ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ →